Президентът Румен Радев започна мандата си с гръмки обещания, наподобяващи топовни салюти на военен парад. Обеща да се бори с лобистки и олигархични интереси. Закани се, че ще направи бедна България достойна за славна история. Заговори за румънски модел в съдебната система, превърнал се в олицетворение на безкомпромисната битка с белите якички. Каква смелост само, възхищаваше се народът!
Но за жалост се случи като в приказките с лош кай-не мина много време и балонът „Румен Радев” се спука. Той мълчаливо подмина въпросите, свързани с назначенията на Библиотекарите в служебното правителство. Всеизвестно е, че те са част от политико-олигархичния модел КОЙ. Държавният глава безмълвно прие издигането на компрометирани фигури от времето на кабинета „Орешарски”. Не направи опит дори да поправи в движение допуснатите грешки. Реши, че с мълчание ще потопи подозренията ни за порочните му обвързаности.
Те, обаче се засилиха през последните дни, след връщането на Бойко Борисов на власт. Журналистически разследвания сочат, че новият кабинет е реден н в някоя чиновническа канцелария, а в хотел „Берлин”. Имената на някои министри дори звучат стряскащо, като се има предвид кои персони и с каква цел ги тикат напред. По-голямата част от хората в първия и втория ешелон на властта се оказаха хора, които нямат обща политическа цел и посока. Единствената им спойка са финансовите интереси на определени бизнес кръгове. Ясно, е че през следващите години ще има още има милиарди евро за крадене и е важно кой ще се докопа до тях.
И ако Радев можеше да се оправдае, че изборът на министрите и техните заместници не е баш негова работа, то с указа си за главния секретар на МВР Младен Маринов, насочи изцяло прожектора към себе си. Твърденията, че Маринов бил лична охрана на подземния бос Мето Илиенски не само, че не му попречиха в кариерата. Напротив, направиха пътя му към върха още по-широк и безоблачен. Радев продължава да държи плътно до себе си шефът на НСО Ангел Антонов, личен приятел на депутата от ДПС Делян Пеевски и част от кръга КОЙ. Преди ден журналистът Мирослав Иванов го каза съвсем точно: „Бързи номинации без обществен дебат за качествата на номинираните. Хора със спорна репутация. За някои от тях и с документирани осъдителни от обществена гледна точка постъпки, за които са били отстранени, уволнени от позицията си. Президентът Радев днес има забележителен шанс да се противопостави на пълзящия в държавата преврат. Г-н Президент, спрете пълзящия преврат, осъществяван от задкулисни, мафиотски структури, олицетворявани от представители на изпълнителната власт, призова той.
Г-н Президентът, обаче си затрая. И не само. Влезе в играта с тези, които народът възневидя от дъното на душата си. Не може да се отрекат ораторските му умения. Показа ни, че може да декламира красиви речи. Знае как да марширува и да гледа отвисоко с каменно лице. Засега само толкоз. Щом стане дума за мафия, задкулисие и обвързаности, обаче го няма никакъв. Осанката му се спихва и от нея остава само бледа сянка. Г-н Президент, рискувате. Ако така ще се борите с мафията, тя ще започне да ви хареса. Не, не, направо ще ви обожава. Докато в един прекрасен ден не ви превърне в нейният нов флагман.
Вяра Борисова
