40% от произведеното в българската икономика постъпва като данъци в бюджета, като този процент е нараснал с пет на сто за последните пет години, съобщават от Института за пазарна икономика.
Главният икономист на института Десислава Николова повтори тезата, че през последните години у нас се увеличава ролята на държавата в икономиката и преразпределението през бюджета у нас нараства, което от ИПИ оценяват като отрицателна тенденция. Николова обаче призна, че средствата (като дял от БВП), които преразпределят през бюджетите си развитите страни от ЕС, са значително по-голям процент.
Данъчната тежест понася най-вече средностатистическият българин, който работи "на светло", коментира пред БНР Десислава Николова, като припомни, че косвените данъци са съществен процент:
Тук ние включваме, освен ясните видими, преки данъци – т.е. данъците върху дохода, 10-те процента, които всички плащаме, осигуровките... Ние включваме непреките данъци, които много често се пропускат от хората, защото те не ги виждат. Те са включени в цените на всички стоки и услуги, които потребяваме.
Това, което излиза като осреднена сметка за повечето българи е, че между 40 и 50% от нашата брутна заплата де факто отива за данъци, каза Николова, като обясни и кога настъпва у нас т.нар. "ден на свобода от правителството" – този момент в годината, когато всеки данъкоплатец чрез доходите си е "изплатил" всички данъци и такси на държавата и започва да работи за себе си:
Ако човек работи, плаща си съвестно осигуровките и данъците, най-вероятно неговият ден "свобода от правителството" ще настъпи някъде през лятото.
136 дни средно са необходими за достигане на деня на данъчната свобода у нас, са изчислили от ИПИ, които предлагат и възможност на всеки работещ – чрез интернет платформата "Колко давам", да изчисли кога конкретно за него настъпва този "ден на свободата".
