Генерал Владимир Вазов е от най-големите български военачалници. Неговото име е записано в една от най-блестящите страници на българската военна история - победната битка при Дойран през 1918 г. Той е по-малкият брат на Иван Вазов. Фамилията Вазови дава още един генерал - третият брат Георги Вазов.
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот. Трагично събитие по време на освободителната Руско-турска война белязва живота му - когато семейството бяга през Балкана, малкият Владимир става свидетел на убийството на баща си - съсечен е от тълпа башибозуци.
По време на Съединението Владимир е на 17 години и иска да се яви на наборна комисия. Не го приемат, защото другите му братя Иван и Георги вече са в армията. Ентусиазмът му обаче е огромен и той заминава с тях доброволец.
След Сръбско-българската война Владимир е категоричен - иска военна кариера, и през 1886 г. вече е юнкер във Военното училище. След петнадесетмесечно обучение завършва с осмия випуск и е произведен в чин подпоручик. От общо 163-ма от випуска, той завършва 4-ти по успех, което му дава правото да избира рода на оръжието и гарнизона, в който да служи. Избира 2-ри артилерийски полк в Шумен.
Името на Вазов като опитен артилерист нашумява в навечерието на Първата световна война. В началото на войната е назначен за командир на 5-та артилерийска бригада с която взема участие в битката при завоя на Черна. На 1 март 17-та година е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия. Дивизията е под командването на генерал-майор Стефан Нерезов, заема участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро.
Съвременно пътуване в Африка - лятната колекция на чанти CARPISA
edna.bg
В рамките на четири дни между 22 и 26 април 86 тежки и 74 полеви оръдия изстрелват над 100 000 снаряда без особен ефект. Вражеските части дават над 1000 жертви и множество пленници. На 20 май 1917 Владимир Вазов е произведен в чин генерал-майор.
Боевете, които се провеждат в средата на септември следващата година, са още известни като Дойранската епопея. Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски, 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в полза на противника е многократно. Тогава генералът казва на българските войници и офицери: „Трябва да победим или да умрем - друг избор няма!"
На 16 септември Вазов лично обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка. Два дни по-късно вражеската артилерия изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да действат с противогазови маски. След ожесточени боеве противникът бива изтласкан, като дава над 11 600 жертви и почти 550 пленника. И за да сложим в перспектива нещата - убитите българи са 10 пъти по-малко, като 1000 биват ранени.
В края на месеца идва Солунското примирие, армията е демобилизирана и генерал Вазов е назначен за началник на плевенската 9-а дивизионна област в Пловдив.
След края на войната ген. Вазов се установява да живее в София, защитава своите политически убеждения, когато е нужно. От 1925 до 1931 г. той е кмет на столицата, като подготвя София за дооформянето й като голям европейски град.
През 1936 г. Вазов е поканен от Дойранските си противници - англичаните, да присъства на техния конгрес. На гара "Виктория" в Лондон българинът е посрещнат от кмета на град. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минавал с влака, вижда построен почетен легион със знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, извиква: "За почест, мирно!" На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн се провиква: "Свалете знамената! Минава ген. Вазов - победителят от Дойран!"
На 20 май 1945 г. в Рибарица, Тетевенско, героят от Дойран получава сърдечен удар и умира на 77 години.
