В демократичните страни опозицията е важна, колкото и управляващите. Тя алармира за лоши решения и практики, сигнализира за злоупотреби с власт и средства. Контролира общетвени поръчки, работата на институциите.
Изразител е на обществените недоволства. Така е някъде там, накъдето гледаме.
Където сме – не е.
Назначават запасняк от армията за министър на вътрешните работи. Той назначава за главен секретар човек, който е свързан със силовата групировка ВИС, по твърдения на негови колеги. В системата започват брожения, много служители са обидени и демотивирани.
25-годишен активист на младежкия ГЕРБ става зам.-министър на въшните работи... (на 30 сигурно ще е генсекретар на ООН...).
Новият министър на регионалното развитие признава, че е заел поста на такава крехка възраст, защото е от ГЕРБ.
За шеф на митниците стягат бившия генсек на МВР Георги Костов, доказал по всички възможни начини, че е слаб професионалист. Освен куп други съмнения за обвързаности с кръга Кой и... други кръгове.
Считаният за близък приятел на Делян Пеевски доскорошен шеф на НАП е издигнат за зам.-министър на финансите. Същият, който праща данъчни на всички, които са срещу мафиотския модел Кой и отказва проверка на членуващите в този бандитски кръг.
Мътни работи се случват в Министерството на икономиката, където ръководител е друг кадър, предизвикал публична дискусия.
Министърът на културата праща поздравителен адрес на рапъра Криско за ЧРД. Добре, но защо за сметка на хора, които наистина имат доказан принос за културата. Няма да ги изброявам – секретарката на министъра да му принтира една справка.
Цецка Цачева заявява, че реформите в правосъдието вече са се случили и не обелва дума за корупция, зависимости, скандали във ВСС, отрязани кървящи агнешки главички, заплахи срещу висш съдия като Лозан Панов...
Управляващите упорито избягват и темата за КТБ, където уж се търят милиарди за пострадалите вложители, фирми и граждани.
ДПС и БСП обаче мълчат за всички тези, меко казано недоразумения. Нали се репчеха каква страховита опозиция щели да бъдат. Колко принципни и строги ще са. Храбростта им обаче се простира до ПР-изявите по медиите.
Обяснението е много просто, банално и гадно. Т.нар. опозиция е силно обвързана с управляващите по много начини – най-вече задкулисно. В х-л „Берлин” са ходили представители на всички партии, а Пеевски е набивал канчето на не един партиен лидер по телефона в последните седмици по темата за кадрите в новия кабинет. Поне така се говори, а никой не опровергава. Освен това знаем, че в България всички слухове в крайна сметка се оказват верни.
Марешки и неговата „Воля” се ограничават до: „Другия път ще видите!” – фраза, описана от Етел Войнич като диагноза на страха и нагаждането.
Все по-странни стават и някои действия на президента Радев. По време на кампанията си той заяви решителност да подкрепя реформите, да защитава обществения интерес и да громи корупцията. Хората му повярваха.
Днес подписва укази за лица със съмнителни качества и биография, не дава да се разсекрети стенограмата за КТБ и продължава да търпи/толерира недоразумението НСО в сегашния му вид. Би било добре да научим мотивите за тази промяна.
Заобиколен от поклонници-гербаджии, опозиционери с овчи сърца и безкритичен държавен глава Борисов наистина има шансове да бие Бай Тошо по дълголетие начело на държавата. Подчертавам „на държавата”, а не на народа. Народа - вълци го яли.
Борис Петков
