Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) изпрати писмо до главния прокурор на Република България с настояване да разпореди извършването на проверка по повод на публичните изявления на адв. Ирена Савова – в статията „Превръщат ли се съдилищата в търговски дружества“, в. „Труд“, 09.05.2017 г., и при участието й в предаването „Просто Диков“, телевизия BiT, 14.05.2017 г., съдържащи съмнения за корупционни действия по повод на дело във ВКС, по което тя е страна.
Това съобщиха от ВКС.
Пред медиите адв. Савова заявява: „...колеги или поне за такива се представят, предлагат приятелска помощ, която би могла да осигури едно справедливо, правилно и законосъобразно решение. Категорично отказахме. Ставаше въпрос за 10% от предмета на въпросното дело“.
В писмото до главния прокурор председателят на ВКС пише: „Тъй като адв. Савова очевидно познава „колегите“ си, който се представят за посредници между нея и съда, обстоятелствата около исканите й 10% от предмета на делото обективно могат да бъдат установени, както и гражданите, нарушили закона, за да понесат своята отговорност“.
Фактите по производството пред ВКС, за което става въпрос, са следните.
Делото, по което се иска допускане на касационно обжалване, е образувано след възникнал спор между МБАЛ „Хасково“ АД и адв. Ирена Савова за това дали държавната болница дължи на адвоката сумата от 516 769,10 лв. за процесуално представителство по заведено от МБАЛ „Хасково“ АД гражданско дело. При завеждане на делото не е бил договорен конкретен размер на възнаграждение.
Първата и втората съдебни инстанции преценяват иска за основателен до размер на 26 531,46 лв. Сумата е определена на база приети за извършени процесуални действия в полза на доверителя до оттеглянето на пълномощията на адвоката, а именно: подготвяне, написване и представяне на искова молба, с която са предявени искове за собственост на недвижими имоти. Въззивният съд приема, че възнаграждение не се дължи за другите извършени действия – подаване на молба за освобождаване от заплащане на държавна такса за юридическо лице (отхвърлена на три инстанции поради липса на подобна правна възможност), тъй като действието не е в интерес на страната, и за изготвяне на становище за първото по делото заседание, тъй като такова не е представено по делото.
Пред ВКС гр. д. № 3609/2016 г. е образувано въз основа на касационна жалба, подадена от адв. Ирена Савова. С определение по делото от 24.03.2017 г. съдебният състав на ВКС се е произнесъл в рамките на компетентността си по реда на чл. 288 от ГПК, която не позволява преценка по съществото на спора (в това производство не могат да се обсъждат правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд), като съдът е преценял само дали са налице изчерпателно посочените в закона основания за допустимост. При изготвянето на акта си съдебният състав се е ръководил единствено от приетите за установени факти по делото, закона, вътрешното си убеждение, съобразно установените етични стандарти, без да дава основание за съмнение в неговата безпристрастност.
На 24.04.2017 г. във ВКС постъпва молба с вх. № 4535/2017 г. от Ирена Савова с искане за допълване на постановеното определение.
Междувременно с писмо до председателя на ВКС с вх. № 600/24.04.2017 г. адв. Савова настоява молбата й за допълване на определението да бъде разпределена на друг състав с оглед избягване на съмнения в безпристрастността на състава. Позовава се на съдържанието на писмо, получено по електронен път, с което й е изпратен текстът на определението със заличени данни и придружителен текст: „Адв. Савова, отхвърлихте топ оферта, сега четете и ревете“. Писмото е изпратено от адрес vks-oficialen@mail.bg на 24.03.2017 г. в 18.57 ч.
В отговора на председателя на ВКС до адв. Ирена Савова (изх. № 247/26.04.2017 г.) е уточнено, че официалните адреси на електронните пощи на Върховния касационен съд са посочени на интернет страницата на съда, където се публикуват и постановените съдебни актове със заличени данни. Домейнът на Върховния касационен съд е vks.bg. Съдът няма електронна поща в mail.bg и електронната поща, от която е получено приложеното към молбата й писмо, не принадлежи на ВКС.
В отговора пише, че по същество мотивите, изложени в молбата й, са за отвод на съдебния състав. „Основанията за отвод са регламентирани в чл. 22 от ГПК, от който е видно, че преценката дали следва да се самоотведе от разглеждането на определено дело принадлежи на съответния съдия, като председателят на ВКС не разполага с нормативноустановена компетентност да се намесва в нея“ – категоричен е Лозан Панов в писмото си до г-жа Ирена Савова.
Справка, направена в деловодната система на ВКС показва, че определението по гр. д. № 3609/2016 г. е публикувано в страницата на съда в интернет на 24.03.2017 г. в 10.02 ч. Документът е със заличени лични данни, какъвто е и полученият от адв. Савова на електронната й поща от адрес vks-oficialen@mail.bg на 24.03.2017 г. в 18.57 ч., т.е. всеки има достъп до определението чрез страницата на съда от момента на публикуването му.
Както и самата адв. Савова би трябвало да знае като юрист, председателят на Върховния касационен съд не е орган, който има правомощия и механизми да извършва разследване за това кой и с какви мотиви изпраща на граждани копирани от страницата на съда актове със заличени лични данни чрез електронна поща, която не е на ВКС.
С молба от 04.05.2017 г. Ирена Савова е направила искане за отвод на съдебния състав по делото. С определение от 12.05.2017 г. съдебният състав се отвежда от извършване на по-нататъшни процесуални действия по делото.
Тримата съдии мотивират отвода си така: „Постъпилата молба с вх. № 4973 от 04.05.2017 г. от касатора Ирена Иванова Савова, придружена от копие от изпратеното до нея по електронна поща писмо, съдържащо набеждаващи внушения, че изпращачът на същото е от ВКС, изричното заявление на молителката, че се съмнява в безпристрастността на съдебния състав, както и последвалата медийна кампания, са единствената причина членовете на настоящия съдебен състав да се отведат от разглеждане и произнасяне по постъпилата молба с вх. № 4535 от 24.04.2017 г. с искане за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК. Считаме поведението на касатора за недопустимо и далеч надхвърлящо етичните стандартни, още повече че самият касатор е адвокат.
Доколкото същото пряко засяга нашата чест, уврежда доброто ни име и накърнява авторитета на институцията, така предприетите действия от страна на касатора, които лично ни злепоставят и предизвикват възмущение, биха могли да повлияят на безпристрастността ни. С оглед на това и предвид дългогодишния ни навик да се чувстваме предимно съдии, за да гарантираме на молителката обективност, се отвеждаме от извършване на по-нататъшни процесуални действия по делото“, пишат от ВКС.
