Разделени сме. Не на сини и червени – тези цветове избледняха и в политиката, и във футбола. Синодът вече е един. Върли комунисти с нови капиталисти отдавна са женени. Дори националисти християни с националисти мюсюлмани си омешаха капите...
Днешното разделение е по-страшно от досегашните. Едни искат върховенство на закона, а други заграбиха закона. Задкулисието издаде смъртна присъда на справедливостта и тя увисна на бесилото, а статуквото й ритна столчето за по-сигурно. Държавата заприлича на кочина. Населението или обществото, както щете го наричайте, се разцепи. Издигнаха се две барикади: на тези, които създадоха и се хранят от модела #Кой и другите, които искат нормален живот в нормална страна.
Хората, които са в крепостта на статуквото изповядват следните „ценности”:
- Парламентарна република с парламент, който е подчинен на премиера. Той решава всичко, а парламентарното мнозинство го защитава и изпълнява спуснатите от него указания. Сплотяват ги зависимостите и възможностите за по-предни позиции в хранителната верига, които включват участие във властта и позиции в институциите.
- Демократично държавно устройство по дефиниция, а на практика полудиктатура с полуелементи на полудемокрация с присъдружни полумедии, собственост на мафиотизирани икономически кръгове.
- Диктатура на прокуратурата. Недосегаем главен прокурор с васали в магистратурата. Принципът на действие е: не пипаме нашите, а другите преследваме до дупка. За повече респект на Главния се приписват качествата: умен, жесток, отмъстителен, хитър, себелюбив до нарцисизъм.
- Управлението е в ръцете на триумвират: прокурор, премиер и политически капо ди тути капи. Идеологията – постъсеветска мафиотска матрица. Симбиоза между представители на старите служби, издигнати от тях властници и осигуряващи ресурса олигарси.
- Целта: Използване и разпределяне на финансовия ресурс на бюджета, печелене на обществените поръчки и обсебване на средствата по европрограмите.
- Овладяване на важните държавни институции и подчиняването им на целите на политико-олигархо-мафиотската върхушка, самоопределяща се като политически и бизнес елит.
- Съдружие с организираната престъпност и създаване у населението чувство на страх и зависимост от държавата и нейните институции. Използването на тези институции за репресиране на инакомислещите и противниците на статуквото и модела #Кой.
- Всичко това под знамената и лозунгите за стабилност, реформи и социални помощи (в това число пенсиите).
- Ограничаване на възможностите за връщане на 2-та милиона българи зад граница. Вътре в страната запазване на изкуствено подклажданата нетърпимост между цигани и всички останали. В инструментариума влизат: неграмотност чрез лошо образование, насилие чрез неграмотност, безработица и липса на средства за съществуване, задълбочаване на демографската криза – безразборна раждаемост при ромите и намаляващата раждаемост сред останалото население, което предимно застарява. Заличаване на генофонда.
- Контрол върху изборния процес за осигуряване победата на статуквото, каквато й избирателна система да се приложи.
- По-нататъшно чалгализиране и профанизиране на обществото.
Тези неща не са записани в партийни програми. Те дори се отхвърлят публично, не се признава тяхното налагане в живота на хората. Принципът е: като не признаваме, значи не приемаме, че съществува.
Ще ви дам пример. Повече от 26 години политиците отричат у нас да има мафия. Но няма ли?!
Другата част се опитва да противопостави:
- Спазване на Конституционния ред.
- Непримиримост към корупцията, обхванала всички структури на държавата и политиката.
- Национални ценности и национална култура.
- Европейски ценности, човешки права и свободи.
- Върховенство на закона, чрез контрол на институциите, отчет и санкции за злоупотребяващите с власт.
- Развитие и защита на пазарните отношения. Равни права за образование, бизнес, работа и кариерно развитие.
- Осигуряване на спокойствие на гражданите и защита на техните прва, гарантирани от конституцията. Това означава институциите да изпълняват своите задължения и да не са зависими от политически и мафиотски кръгове.
- Всички равни пред закона.
- Реформа в съдебната система. Независимо правосъдие.
- Свободни медии, свободно слово.
- Борба с престъпността във всичките й форми. Справедливи процеси, процеси в срок и справедливи присъди.
- Институциите да защитават обществения интерес и свободите на гражданите, а не интресите на определени кръгове.
- Гарантиране на проевропейските политики, активно и равноправно участие на страната ни в ЕС и НАТО.
- Развитие на отношенията ни със страни извън ЕС ако това е в интерес на българите и България.
Пренебрегването на проблема от властта само засилва чувството за противопоставяне. Политическата класа отказва да признае, че именно тя е причина за това положение. Най-ниско доверие има в прокуратурата – 6-7% и в парламента – 8-9%. Само този факт е достатъчен да започне обществена дискусия за причините. Темата непрекъснато се измества и омаловажава. Не се признава, че има такава. Но тя е факт.
Назначаването на немалка част от министрите предизвика остра реакция, но това бе подминато от управляващите с презрение. Оставаме с впечатлението, че не Бойко Борисов, а депутатът от ДПС Делян Пеевски спуска назначенията. Отрицанието не означава, че не е така. Посочени бяха редица обвързаности, действия и решения в полза на Пеевски от страна на членове на кабинета. Това не впечатли никого.
Политическият елит за пореден път демонстрира пълен непокизъм относно мнението на немалка част от обществото. Дежурният аргумент е: Такива са резултатите от изборите, на нас е поверено да решаваме. Да, но големи съмнения има и по отношение на резултатите и начина на тяхното постигане. Ако институциите си вършеха работата и не бяха васални на определени кръгове – не се знае какво управление щеше да има в страната...
Съдии, граждански сдружения, адвокатски организации и пр. се обявяват открито за разследване на поведението на главния прокурор. Особено след избухването на скандала ЦУМгейт. Това е прецедент. Както е прецедент неадекватното поведение на Висшия съдебен съвет (ВСС), който би трябвало да задава дневния ред на магистратурата. Този дневен ред не се определя от настроението на този или онзи висш магистрат, а от обществения интерес. Поне би трябвало.
Вместо корекция на поведението и целите, сме свидетели на брутална клеветническа медийна кампания (собственост и под контрола на вездесъщия Пеевски...) срещу всички, които настояват за реформи в прокуратурата и въобще в съдебната система и отправят някакви критики по адрес на ръководството на държавното обвинение.
Прездидентът във вторник, 16 май, когато част от българите отбелязваха 141-годишнината от баташкото клане, направи изявление, че споделя мнението на председателя на ВКС Лозан Панов относно състоянието на съдебната система. Очаквайте върху му да се стовари гневът на кръга Кой. Дано е наясно, че влиза във война. Да, това е война. Статуквото разполага с огромен ресурс и с институции-бухалки. Срещу това се изправя желанието за нормален живот, а понякога въобще за живот. Въпрос на избор. Цивилизационен избор.
Давид срещу Голиат. Непобедимият Голиат...
Огнян Стефанов
