Обещанията на нашите политици са като обещанията на девойката за вечна любов към отиващия в казармата. Красиви и вълнуващи, но със срок на годност до клетвата. Най-много.
При откриването работата на 44-то Народно събрание, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви: Ще се борим с корупцията на всички нива. Ще продължим реформите в съдебната система. След това всичко тръгна по старому, но с елементи на национализъм.
По време на преговорите за кабинет представителите на ГЕРБ и тези на обединените патриоти нееднократно повтаряха, че девизът на съвместното им управление е: България над всичко!
Така й никой не чу предупрежденията на няколкото медии, които все още не са притежания на Пеевски, че се задава нещо лошо. Дори бяха упрекнати, че насаждат негативизъм и черногледство. ГЕРБ и Обединените патриоти не спряха да повтарят, че се женят единствено от патриотични подбуди и в името на народното добро. Брех... Дори в Брюксел, каза Борисов, били доволни какво правителство успели да сглобят нашите политици.
Мило и патриотично...
Зад програмните намерения на политическите партньори обаче се спотайват съвсем други цели. Най-важната от тях: Да топим човките в меда колкото може по-дълго.
Постигането на заветната мечта е възможно само по един начин – да се допуснат до властта всички партии в парламента. Когато не може явно – действаме задкулисно. И управляващите доволни и опозицията сита.
България над всичко... Гарнирано винаги с обещания за стабилност...
Една от любимите фрази на Дон Корлеоне от „Кръстника” бе: Няма такова нещо като случайни съвпадения.
Няма, но нека видим някои аргументи.
Бранник
„Бранник” е българска националистическа организация, създадена на 29.12.1940 г. Управлява правителството на Богдан Филов. По същото време е приет и „Закон за организиране на българската младеж”. „Бранник” има ясно изразена авторитарна и антисемитска иделогия, осъществява пропаганда против комунизма, демокрацията, либерализма и „западните плутократични режими“. Изградена е по образец на организациите „Балила” в Италия и „Хитлерова младеж” в Германия. При комунистическия режим в България по подобен начин е организирана пионерската организация. Поне патриотичниге лозунги са едни и същи. В СССР пионерската организация копира дословно американските скаути, а също и западни младежки националистически организации. Ние пък копираме съветския модел. Идеолог на „младежкия патриотизъм” е Надежда Крупская, жената до Ленин. Българската „Бранник” има за цел възпитанието на българската младеж в националистически и патриотичен дух. Основният лозунг на „Бранник” е „Борис, България, Бог!“ (Добавете към Борис –ов... шегувам се...) Емблемата е с формата на щит, в средата на който има голяма буква „Б“. Повечето свои мероприятия провежда под лозунга: „България над всичко!”.
Fascismo в Италия
Мусолини изповядва философията: Политическата идеология е инструмент за постигане на конкретни политически цели. Тя е оръдие, което трябва да убеди народните маси в нашата правота, правотата на политическата върхушка. Такова оръдие е италианският фашизъм. Фашизмът е националистическа политическа идеология.
Доктрината на фашизма е публикувана през 1932 г. „Разочаровах се от досегашните доктрини, включително на социализма, на която бях привърженик години наред. Нужни са нови идеи. Доктрините си отиват, но народа остава. Затова трябва да издигнем лозунга: „Италия на всички, Италия над всичко!”. Миналия век бе век на индивидуализма, но ХХ век ще е на колективизма и патриотизма”. Това пише Дучето през 1932 г.
И продължава: „Фашистката концепция за държавата е всеобхватна. Тя събира в себе си човешките и духовните ценности. Хората искат спокойствие и стабилност – това ще им дадем”. Не знам как сте вие със слуха, но на мен ми звучи доста познато. Особено спокойствие и стабилност. Не вярвам да са чели Мусолини, но някой им го е казал.
Фашизмът е патриотична идеология, на която е чужд либеларизмът в политиката и в икономиката. Фашизмът управлява икономиката както всички останали сфери на живота – чрез корпоративни, социални и образователни институции, чрез политическите, икономическите и духовните сили на нацията. Нацията и държавата са над всичко. Italia prima di tutto – Италия над всичко.
„Балила” е младежката организация в Италия, която приглася на Мусолини. Кръстена е на момчето Джовани Батиста Перасо, който през 1746 г. замерял австрийски войници с камъни в Генуа. „Балила” възпитава младите хора в дух на патриотизъм и готви младежите за служба в армията – висш патриотичен дълг, казва Мусолини. А бе и това с армията ми е много познато напоследък...
Deutschland vor allem – Германия над всичко
Alles fur Deutschland – „Всичко за Германия”
Deunschland erwache! – „Германия, събуди се!”
С тези лозунги тръгва нацизмът в Германия. Нацизмът е специфична форма на обществен строй, който обединява под „шапката” на патриотизма социалистите, крайните националисти и дори расистите. Нацизмът е идеология за строг социален ред.
Нацистите не винаги са били лоши. Нацисти са наричани членовете на Национал-социалистическата работническа партия на Германия. Тя е създадена през 1919 г. от мюнхенския шлосер Антон Дрекслер. Грежа за работниците е първоначалната идея. Само след година начело на партията идва Адолф Хитлер.
Нацистката идеология е била много гъвкава и се е променяла постоянно. Тръгва с лозунги за повече права на трудещите се, минава през социалните придобивки, патриотизма и стига до идеята за световно господство. Пръв Хитлер обосновава нуждата от това армията да бъде привлечена към политическата формация, изповядваща патриотизъм. „Армията е за истинските патриоти. Там е нашата сила и нашите традиции” – пали страстите Хитлер в някои от прословутите си речи. Държавата не трябва да търпи критиците на управлението. За защитата на Родината всички средства са добри. Някои наши политически глави май и от това са привзели.
Посрещат лидери на женски организации в Испания през 1938 г.
Хитлер и програмата на национал-социалистите в Германия
Под патриотичните лозунги Хитлер успява хитро да вмъкне национализма, расизма, фашизма и антисеметизма. Без да ги назовава по име. Той постоянно изтъква нуждата от обединение на политическите сили и на германския народ зад каузата за единна Германия. Дори частният капитал е „призован” да откликне щедро на патриотичното управление в името на нацията и стабилността. „Решително се противопоставяме на комунистическата идеология. Ще работим за подобряване живота на населението, ще възраждаме германските традиции, ще мобилизираме всички ресурси, с които разполага държавата. Няма да бъде забравено и населението в селата. То ще получи свобода и спокойствие да създава блага”. Това казва Хитлер. На 30 юни 1934 г. той дори се обявява срещу нацистите. В обръщението си към германците той заявява: Обещавам ви най-важното: мир и стабилност. Изследователят Мартин Брошат нарича слабостта на Хитлер да си променя мнението често-често „вписване в ситуацията”. У нас обаче това дори не е слабост, а качество вече петнайсетина години...
Крачка на Изток, където избуя сталинизма
Формирането на сталинизма като тоталитарна система на властта и идеология се свързва със завършването на вътрешнопартийните борби за власт. Тогава, когато опозиционните течения и кръгове са ликвидирани.
Идеологията на сталинизма е израз на социалния конструктивизъм, водещ началото си от Просвещението и Френските революции. Всички пътища към ада са постлани с добри намерения, както е казал още в XVII век Джордж Херберт. Все същото е...
Основни стълбове на сталинизма са: партията е обществен лидер, монопол върху идеологическите инструменти, създаване образ на врага, командно-административен модел на управление. Концентрация на партийни кадри във всички сфери на обеществения, икономическия и политическия живот. Контрол над институциите.
Сталинизмът, описан кратко, е централизиран режим с изявен лидер и мощни партийно-държавни структури.
На хората се втълпява, че всичко, което прави властта, е за тяхно добро. Неудачите, грешките и лошите резултати са дело на зли сили, които опитват да подкопават доверието в демократичното управление. СССР е над всичко и е непобедим. За пред света лозунгът е: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”.
Изследователят на сталинизма Джордж Сорел описва началото на култа към личността на Сталин така: „Той е знаел че трябва да се създаде митология, да се превърне в част от историята сега, да стане герой като онези в „Илиада”. Митологията за него е трябвало да убиде народа, че има водач, който мисли за хората. Затова първата крачка на Сталин в тази посока е строителството на стадиони. Големи съоръжения, виждат се отдалеч, събират много хора, дават място за страсти. Освен това възпитават младежта на спортни навици и патриотизъм. На стадионите лесно се провеждат ритуали с идеологически цели. И знаете ли – това работи до днес”.
Самият Сталин има собствено мнение: „Народите създават своите лидери и герои. Не обратното. Съществуват национал-патриоти, които говорят много за държавата и нацията, но пропускат най-важният проблем – класовата същност на обществото. Аз съм патриот, но съм и комунист. Патриот е равно на комунист. Истинският патриот е комунист!”.
Това прави от Сталин идеолог на специална теория за патриотизма, смята политологът Александър Лебедев. Той припомня, че Сталин лично забранил да се издава книжката „Разкази за малкия Сталин”. „Не героите създават народа, а народът тях”, - бил основният аргумент на Висарионович. Това обаче било трик, за да се говори още повече за него. Разказите така или иначе били публикувани и изучавани в училищата.
За справедливостта да не говорим. В СССР по онова време тя е била в ръцете на върховния обвинител Вишински, а у нас в днешно време е в ръцете на главния прокурор. Съвпаденията в действият са много повече отколкото въображението ви допуска и заслужават специално внимание. Налаго го дори само 6-процентното доверие и 94-процентното недоверие в прокуратурата.
Лебедев припомня, че през 30-те години на ХХ век голяма част от Европа станала „кафява” – Италия, Германия, Испания... – именно с патриотични лозунги и шествия. Именно „патриотизма” е моста между хитлеризма и сталинизма. Днес мотористите от „Среднощните вълци” тръбят какви патриоти били. Не, не са. Те са консуматори на държавните „програми за патриотично възпитание”, зад които прозира пропаганда на Путиновия режим, категоричен е политологът Леонид Дмитриев.
Как е тук
След скандалите с шегите и закачките по повод милионите жертви в нацистките лагери и самите нацисти, „изтървани” от хора на патриотите в първия ешалон на властта, въпросът „Как е тук?” става жизнено важен.
Накъде върви и накъде ни води кабинетът „Борисов 3”? Защо Борисов мълчи за издънките на своите партньори? Мълчи за нацистката пропаганда в стил „Гьобелс” натрапвана от пеевските медии. Дума не обалва за назначенията на кръга #Кой в кабинета. Какво ни казва с това мълчание и опит за пренебрегване на всяка смислена критика към управлението му?
Пропагандата на „патриотизма”, силната държава и все по-натрапващия се национализъм са доста сходни с идеологията на фашизма и сталинизма. Въпреки проевропейските клетви и членството в НАТО. Ако Бойко Борисов не се разграничи моментално от това, дори с цената на разрив с коалиционните си партньори, рискува да тласне страната в противопоставяне, което ще завърши с хаос и кръв. Защото мафия плюс национализъм означава електрически стол, а не електрификация, както се опитват да ни убедят.
Д-р Димитър Попкутуев
