Наскоро Асен Кисимов щеше да навърши 81 години. Бате Асен, както беше популярен, беше безпричинно пребит в началото на 90-те години. Необяснима агресия, каквато видяхме тази седмица и в Бургас.
За Асен Кисимов разказва пред bTV неговият син Йордан.
Бате Асен е роден в Пловдив през 1936 г. в семейството на учител и инженер. От малък обича да пее и да рецитира. С театъра се среща на 14 години, когато участва в пиеса в Народния театър.
Кисимов бързо става един от най-обичаните актьори от радиослушателите.
Синът му разказва, че на рождения му ден Асен обикновено отсъствал заради ангажиментите си на актьор.
„Като баща беше уникален. Съумяваше да превърне всяко семейно задължение в игра. Да каже, едно прахосмукане се превръщаше в някаква гонитба из цялата къща”, спомня си Йордан.
Асен завършва Витиз и започва професионалния си път в Бургаския театър в култовата трупа на Леон Даниел, но след поредица от скандали и протести за налагана цензура, театърът е закрит.
Това отваря на Асен Кисимов вратата на Театъра на армията, където работи близо 30 години.
„Той обичаше всяка своя роля”, спомня си синът му.
Освен с многобройните си роли в киното и театъра Бате Асен е един от любимите гласове в радиото. Неговото предаване „Часът на слушателя” радва слушателите повече от 40 години. Той изпява и едни от най-обичаните детски песни.
В първите години след 1989 г. Асен Кисимов става жертва на тези, за които пее – младежи скинари го пребиват в трамвай в столицата, защото бил турчин с фес.
„Този период беше много страшен за него като удар по това, което си правил през целия си живот. Съвзе се много бързо, прости на тези клети момчета, които извършиха това деяние. Те така и не събраха сили да му се извинят, което е много интересно”, разказва синът му, който казва за себе си, че не е простил на извършителите.
През 90-те години Кисимов заедно със своя приятел Панчо Панчев създават предаване за най-малките „Гатанки за лека нощ”. Така стават известни като дядо Пънч и дядо бате Асен.
Години след случката с побоя Асен Кисимов се фокусира върху работата с деца, защото според него те са по-важни от възрастните. Така до края на живота си се занимава с пътуващ рецитал и моноспектакълът „Великите поети на България”.
„Имам от него нещо, което ми е останало – любовта към децата. Няма нещо в този живот, за което да съжалявам повече от това, че родителите ми ги няма, за да дадат на тези деца това, което можеха да им дадат”, споделя сина на бате Асен, който вече е баща на две деца.
