Езикът ни си е същият, но това, че ние сме си изтървали юздите на устата и на душите си е наш проблем. Загубили сме главните ориентири на нашето съществуване, духовните и материалните. Трябва да има равновесие между духовното и материалното, каза академик Антон Дончев.
Тази писменост идва в момент, в който по нашите земи живеят три народа, три цивилизации и парчета от разни други племена и народи. Живеят главно траки, славяни и българи. Всеки си има език, богове. След 150 години Василий II е наречен Българоубиец, т.е. срещу него вече е имало един враг, един народ. Какво е станало за тези години? Появява се българската писменост и тя научава хората на един език, на едни букви. Ражда се българската култура, българският народ, посочи Дончев. Българският дух живее въпреки двата века византийско и петте века османско робство, добави той.
„Разпространението на писмеността е нещо невероятно, изумително, почти не е за вярване. За седем години свети Климент Охридски обучава 3500 свещеници в Охридската школа. Това е било наглед невъзможно. Първо трябва на свещеника да дадеш евангелие, което се пише на пергамент. Трябва да се одерат 100 хил. крави, да се обработят кожите им и да се напише на ръка в 10 – 15 хил. екземпляра. Тези хора, с евангелието под мишница, тръгват на изток и по времето, по което България загива, те спасяват Русия, изместват гръцките свещеници. Има 3 – 4 пъти имаме повече преписи на „О писменех“ („Сказание о писменех“ на Черноризец Храбър) в Русия, отколкото са намерени в България“, каза Дончев.
Благодарение на писмеността, българският народ разбира евангелието, „толкова добре го е разбрал, че е ражда богомилството. Това не са хора, които са водени като овце, а хора, които мислят“.
Авторът та "Време разделно" смята, че са загубени главните ориентири на нашето съществуване – мястото на духовното и съответно мястото на материалното в живота на човека. Имали сме български пояс, който е свещен. Сега сами си връзваме пояса. Само че на врата като примка Бесим се, защото нямаме самочувствие и достойнство.Имало е хора, които са знаели какво ще стане и не са го предотвратили заради пари, смята акад. Дончев.
Той коментира и как се стига от свещения български език тогава до езика на омразата днес, гостът каза: „Буквите са си същите, а с какво ще ги напълним, зависи от нас. Това е като бутилка – може да я напълниш с отрова, с вода, с чудесно вино. Езикът си е същият, а това, че сме си изтървали юздите на устата и на душите си, това си е наш проблем. Това, което става, е грозно, страшно и почти невероятно. Ако трябва да сме честни, огромна вина има телевизията, изобщо средствата за информация. В т. нар. провинция, където хората общуват помежду си, е невъзможно да съществуват, ако има атмосферата, която има в нашето Народно събрание. Ругаят се, приказват нецензурни думи и радиото и телевизията ги мултиплицират. Хората не са такива. Нашата държава е пълна с нормални хора“, смята Дончев.
Запитан заслужили ли сме да живеем в разрушена и обезлюдена страна, Дончев посочи, че България е „залив в световния океан – височината и солеността на водата се определя от него. В целия свят се случват лоши работи“.
Според Дончев няма опасност България да изчезне: „България ще оцелее, защото е България. Като погледнеш назад историята и знаеш през какво сме минали, като си представиш, че 500 години е нямало държава, а е имало народни песни, танци и шевици и сме още тук, България ще пребъде, защото има бащи като Кирил и Методий“.
