Нашите общности в чужбина са многобройни „малки Българии” или „нови Българии” зад градница. 15 милиона са българоезичните (по етнически произход) по света. Това каза доц. д-р Ана Кочева от Института по български език към БАН и автор на ”Картата на българския език на ново място по света”.
Тя е своеобразно продължение на "Картата на диалектната делитба на българския език". В нея става дума за разпространението на езика ни на ново място по света в резултат на различни по време миграционни процеси. В Европа, Америка и Австралия емиграцията ни е по-голяма, докато в Азия и в Африка тя има по-скоро символичен характер. Трябва да кажа, че досегашната представа за българската диаспора и за носения от нея български език, поради изкривен идеологически, а с това и недостатъчен политически, обществен, културен и научен интерес, беше крайно непълна, за да не се каже истината, че е бедна и понякога невярна, казва още тя пред Dir.bg.
Нашите общности в чужбина са многобройни „малки Българии” или „нови Българии” зад граница. Картата отразява преселванията на българите, които са главно два типа: стари – до промените през 90-те години на ХХ век и нови – след промените, които продължават и до днес посочва доцентката.
Като се съберат българите от старите историко-географски области – Мизия, Тракия и Македония, и към него се прибави броят на българоезичните от новите места по целия свят, то общият брой на говорещите български по нашата планета се движи около 15 милиона души, обобщава Ана Кочева.
