След решението на Административен съд – София, че стенограмите от проведените срещи при бившия президент Росен Плевнелиев не са класифицирана информация, някои от участниците в тях взеха активна позиция за тяхното публично огласяване.
Между обикновения популизъм обаче се прокрадна следната информация, обръща внимание юристът Даниел Божилов от НПО „Ние, гражданите”: „На срещата при президента Росен Плевнелиев същия ден са присъствали лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и Владислав Горанов. „Те поискаха държавата да поеме всички разходи по КТБ – ставаше дума за 4,5 млрд. лв. Лансираха тезата, че трябва да се вземе държавен дълг и да се покрие сумата.“ Това бе казал в интервю за БНР народният представител Румен Гечев на 22 май т.г.
Припомняйки хронологично събитията оттогава се установява, че „КТБ“ АД беше поставена с решение на УС на БНБ под Специален надзор на 20 юни 2014 г. Със същото решение е определено да се извърши проверка на активите на банката. За целта беше проведена процедура в резултат на което на 25 юни 2014 г. за извършване на тази проверка бяха определени три дружества: „Делойт – България“ ООД, „Ърнест и Юнг“ ЕООД и „Аффа“ ООД. Същите започнаха проверката на 26 юни 2014 г. по специално задание на БНБ, като самата оценка приключи с доклад на 11 юли 2014 г.
При тази хронология резонно възниква въпросът, ако е вярно твърдението на Гечев, че на 29 юни 2014 г. Борисов и Горанов вече са знаели размера на обявената след приключване на оценката от консултантите дупка от 4,5 млрд. лв., откъде са получили тази информация. Логичният отговор на този въпрос е, че тя им е предоставена от самата БНБ. Това обаче прави на пух и прах лансираната в публичното пространство информация от Иван Искров – тогавашен управител на БНБ, че БНБ не е наясно с фактическото положение на банката към този момент и поради тази причина е необходимо да се назначат специални одиторски фирми да направят ревизия на банката. Съвпадението на изнесените цифри от Борисов и Горанов и последващите данни от самата проверка, която към 29 юни е едва започнала е поразителна. Обяснението е просто – резултатите от проведените проверки са били предопределени и резултатът от тях е бил предизвестен. Но след като БНБ е било наясно с положението в банката към онзи момент, възниква въпросът защо не е предприела нищо по-рано?
Тези въпроси не намериха отговор нито в докладите на фантомната фирма „Аликс Партнърс” нито в докладите „Атанасова“. За сметка на това затвърждават впечатлението, че събитията около фалита на „КТБ“ са били предварително планирани и всички предприети впоследствие действия са насочени за прикриване на истината да обслужат конкретни сценарии.
