Juzz for u – това е проект на Янко Бръснаря от Поморие, съставен от по-малко или повече стари песни на Artery, записани много отдавна, например 93-94 година. Част от парчетата или не са били одобрявани за албумите на Artery или The Pomorians, или на някои са им се стрували недостатъчно добре записани, миксирани и така нататък
- Янко, какво животно е това Juzz for u?
- Juzz for u – това е проект, съставен от по-малко или повече стари песни на Artery, записани много отдавна, например 93-94 година. Част от парчетата или не са били одобрявани за албумите на Artery или The Pomorians, или на някои са им се стрували недостатъчно добре записани, миксирани и така нататък. Това са Leftovers (останки- б.р.) един вид забравени, аз пък си ги пазя специално за този случай – да минат годините, да ферментират, да ги преработя и сега... „погледни миналото, за да видиш бъдещето“... както направиха и Star Wars – направиха първо... как беше... 4, 5 и 6, после чакаха да се появят компютърните ефекти, защото тогава още не е имало, но са ги предвиждали … Та и аз по този начин предвиждах, че ще има хляб в тези парчета. Някои от тях сме свирили, чували сте ги със сигурност по концерти, има ги в интернет, записани лайв, или снимани с телефони, някои са от репетиция, от плажа, я от бръснарския салон, я след някоя оргия (смее се).
После дойде един момент, когато вече исках да махна тези парчета от главата си, защото те се превърнаха в мой враг, в онова, за което е говорил вокалът на System Of A Down. Питали го „Какво е за теб музиката?“, а той казал: „Това е най-големият ми враг – аз от музиката не мога да спя – през цялото време някакви ноти, текстове“.
Ей това ми беше като враг – аз трябваше да ги изчистя, да затворя тая глава, тази книга и да започна отново, защото съм написал още стотици нови текстове, нови рифове, нови парчета, всичко, обаче не мога да продължа нататък.
- Разкажи малко за новия проект. Как се появи, как се реализира?
- Миналото лято, 2016 година, влязох в бръснарския салон, баща ми подстригваше клиент и ми вика:
„Знаеш ли кой е този човек?“ Аз: „Не“, той: „Ами това е докторът, доктор Васил Костадинов, който ти помогна да ти гипсират ръката“, която на Нова година си бях счупил. Когато излезе докторът от бръснарския салон, ми каза:
„Янко, искам да ти помогна, от каквото и да е естество, ела в офиса ми в Бургас, да поговорим“.
И аз му викам: „Добре, добре“, а мисля „Доктор човекът, какво да ми помага сега – доктор да спонсорира бръснарските лудости. И после 2-ри път, 3-ти път пак ми каза и си викам – дай да пробвам, една булка пробвала, пробвала че накрая забременяла (смее се).
Отидох 2 дни по-късно в Бургас, говорихме и човекът каза, че има финансовата възможност и желание да подкрепи моя тъй или иначе въздесъщ талант (смее се),... шегувам се.... Помогна човекът и аз започнах да си събирам парчетата. Модернизирах всичко и го обнових в такъв аспект, който навремето нямаше как да видя през призмата на сегашната си реалност и опита, който съм придобил през годините. Преди 25 години парчетата нямаше да звучат по същия начин, нито да имат същия смисъл.
И ето сега... роди се идеята да записваме при Стафа (от Revenge Project) от Бургас и почнахме: едно, две, три, четири парчета, но бюджетът някак си се изчерпа, затова реших да направя бърз ход, с който да мога да използвам другата част от парите, а пък да мога и да довърша това, което ми е в главата.
Реших да се обадя на моя добър стар приятел, саунд инженер и човек, който е обикалял с нас по света – Давид Тузо. Той преди две години си купи къща във Франция с огромен двор, направи си там собствено селце. Отидох до Франция и две седмици бях в студиото. Той беше намерил някаква много яка френска банда дето бачка с тях, нали е саунд инженер, SRD се казват. Те са много готини. Дойдоха, запознахме се, показах им парчетата. Научиха ги за 2 дни. Brazz секция. За първи път бачкам с brazz секция (brazz секция: духови инструменти – тромпети, тромбони, саксофон, кларинет, тук има и субтромбон, тромпет). Част от тях беше една французойка, Хан, питах я на какво свири – тя каза, че на тромпет, значи Хан Соло тромпет (смее се).
Една малка стаичка, която е била предназначена за градински принадлежности, беше изчистена и направена на студио. Бяхме 12 човека вътре и записвахме яко. Всеки много присърце прие идеята: двама братя французи Луи и Матю, 27-годишни, близнаци и растафари; на бас и китара – тромпетистката; саксофонист – Роман; субтромбон – Винсент и на Давидко чичо му, готин барабанист, който е бивш баскетболист - Джулиан. И аз, свирещ на всичко, което може да прави шум, (смее се) странен и с моите идеи, нали съм пълен идио (идио – идиот, от френски език). Човек с идеи се нарича идио (смее се).
Заминавам си аз обратно и чакам да се миксира албума. Давидко обаче докато правил любов с приятелката си, излял една бира върху компютъра, той се прецакал и не можа да смеси албума. Тук откачих.
Нейсе, някак си изкара файловете, прати ги на наш човек Клайд Шори в Щатите, в Ел Ей, който се занимава професионално от десетина години насам, прави огромни саундтракове за холивудски филми, знаменитости, пише парчета. Той е мой ученик. В Амстердам се запознахме, на 11 години беше, идваше да му давам уроци, а на 13 вече беше в Artery и записа с нас няколко сола в Balkan Underground. А вече в следващия албум, Newtopia, откъдето е Control, беше напълно вътре в бандата. Разцепвахме мрака, отидохме до Щатите, върнахме се, живяхме заедно на хаус боут – лодка във водата, в Амстердам.
И... Клайд... имахме честта да се съгласи да ни смеси френско-българския, залят върху компютъра, проект. Върна ги обратно. Миро Пивоваря и Светльо Витков пък помогнаха много за мърчандайза, за обработката, както и доктор Васил Костадинов през цялото време помага.
Майки, бащи, сестри, семейства, приятели, връзки – всички помагаха и по едно време се появи мистър Захари, мой приятел от Поморие, дето сме живяли през 5 къщи, а пък аз не знаех (смее се), направихме няколко видеоклипа, той е компютърен гений, специалист, децата на продиджито (prodigy – чудо, англ.) дето свирят на компютър (смее се). Направи ми сайт, YouTube канал – Brazznaria.
Така измислихме тази нова концепция: да не е Artery, да не е The Pomorians, а нещо като соло проект, със стари и нови парчета: Brazznaria обаче е игра на думи – с двете Z-та от brazz секцията, от ZZ TOP, от бззз бззз – машинката за татуиране, от бзз – бръсненето, от Brazzers ако щете.
Brazznaria е новата страна, новата планета, новата вселена, новата лудница. И сега, краят дано да е хепи енд и new beginning (ново начало). На 19 май 2017 в Mixtape 5 беше и промоцията на албума. Така че, стискайте палци и най-вече долните, идваме, мачкаме, обичам ви, чао!
Въпросите зададе: Захари Тенев
