На 26 май 1917 г. загива полковник Борис Дрангов като командир на Девети пехотен полк при местността Завоя на р. Черна. Той е роден в Скопие на 3 март 1872 г. През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но през 1894 г. е освободен от него.
Разжалван, той е изпратен в строева част и получава офицерско звание през следващата година. Дрангов посвещава целия си живот в преданост и служба на България. Във Военното училище дружи с Ал. Протогеров, Борис Сарафов, Петър Дървингов и др., отдали живота си за освобождението на Македония.
По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Дрангов напуска военната служба и възглавява чета в Македония. След въстанието продължава образованието си в Генералщабната академия в Русия. През 1907 г. се завръща в България и продължава службата си в армията. Той взема участие в Балканската война 1912-1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. отново е на фронта.
Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Автор е на “Помни войната! Съвети за строеви офицери", "Подробна програма за обучение на младите и старите войници", "Юнаци, изпълнете клетвата", и "Началник - съвети".
