След сълзите за жертвите на пътни катастрофи на спешното заседание на кабинета, премиерът се разтуши с тенис. И не само, а спечели купата на турнир за известни хора (неизвестните могат да сезират Комисията по дискриминация, но ги съветваме да не го правят).
Поредната. В дует с Катина Симеонова (професионален състезател по плажен тенис, треньор в Банкя) Борисов попилял на финала Красимир Велчев, зам.-шеф на парламентарната група на ГЕРБ и Рангел Марков, кмет на Банкя. Страхотен финал е било, сещате се! Борисов е млатил топката, а Велчев и Марков се криели от нея и гледали да я пратят зад оградата, за да не застрашат случайно височайшата победа. Купата на шампионите връчил Любо Ганев, представител на фирмата спонсор и приятел на премиера. Подгласниците пък били уважени лично от спортния министър, той и художник-самоук - Красен Кралев. Кралев дори успял да се снима с шампиона Борисов, а пресцентърът му разпратил историческата фотография до медиите у нас и всички жители на планетата чрез мрежата. Очевидци разказват, че Кралев наистина много се вълнувал. Някои твърдят, че емоциите му преливали заради повторно гласуваното му доверие да ръководи спорта и младежта, доколкото са останали такива. Но грешат. Кралев е умен мъж, поровил е тук-там и е открил, че тайната се крие в пешкира. Днешният шампион също някога е носил кърпите и е бършел потта от гърбовете на славни... бъдещи бизнесмени... Доволни от обтривките и масажа те пък му помогнали да стане това, което е сега. Кралев е изучил закономерностите при случайните събития и си е направил съответните изводи. Дано Борисов не разчете плановете му буквално, защото току виж се натъкнал на мисълта на Кристофър Гортнър в „Тайната на Тюдорите”, че „най-бързо се забравят свалените (умрелите). Образно казано, де, защото Борисов е силен на корта и не е бил забелязан на Панаира на книгата, нали? Освен това, каквото й да стане, спортният министър има и втора специалност - художник. Знае го Веждито, знаят го и в Монпернас, както се казва... Не че ще се стигне дотам, сакън.
И Кралев, не обръщай внимание на критиките и иронията – завиждат ти. Целта си заслужава потта, както се вижда от поучителната история. Тъй, че дръж здраво пешкира!
Борис Петков
