Режисьорът Бойко Богданов публикува изключително гневен статус в своя профил във Фейсбук, с който обрисува днешното състояние на изкуството у нас, така, както го вижда той. Предлагаме ви го без редакторска намеса.
„Отказвам повече да работя с тъпи артисти, които обичат себе си в изкуството, а не изкуството в себе си. Отказвам да повтарям стотици пъти на затъпели хористи на кой такт и коя нота да ЗАПОМНЯТ мизансцена си, докато вниманието им е в клюките и в лютеницата.
Отказвам всякакви срещи на недочукани сопрани с мъжемутрите им-спонсори на неведението им как се фонира „фа" от „Царицата на нощта", изписана от тъпото копеле Моцарт.
Отказвам на тъпи тенори да ги хваля псевдохудожествено, само и само за да повдигна летвата на тъпашкото им самолюбие и да ги успокоя, та да не личи рошаво тяхната природна неспособност да изпеят поне едно чисто „си".
Отказвам да дообяснявам на верноподаници-партийци-директорчета на театри и опери що е то „художествена идея", „зрителски таргет", "родова памет" и „културна, а не финанЦЦЦова рентабилност".
Отказвам всички калпазани-осветители.
Отказвам всички калпави озвучители.
Отказвам мижавите си хонорари.
Отказвам се от ненужната просветителска дейност да разяснявам що е то „авторско право" на невежи персонажи, достойни за перото на Илф и Петров.
Отказвам срещите си с полуневежи театроведки на длъжност „драмартурзи" на театри, чиито бузи на гъза са повече от езиците, които знаят – и естетически, и лингвистично.
Отказвам да допълвам снизходително списъци с партийни, парламентарни и пр. административни временни джуджета за покани на премиерата, дето няма да дойдат или, ако случайно дойдат, ще им се лигавят в подножието други, още по-дребни джуджета и свита.
Отказвам твърдението, че съм горд с професията си, която упражнявам по принуда ПРЕДИМНО С КОМПРОМИСИ , ВКЛЮЧВАЙКИ ПОРАДИ НЕВЪЗМОЖНОСТ И БЕЗАЛТЕРНАТИВНОСТ В ИЗПЪЛНИТЕЛСКИТЕ СЪСТАВИ ФАЛШИВИ НОТИ БЕЗ МИМИКА, БЕЗ ТЕХНИКА НА ЖЕСТА, БЕЗ АРТИКУЛИРАН ПРАВОГОВОР И ПР. АЗБУЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОФЕСИЯТА НА АКТЬОРА, КОЯТО ТЕ СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ЗНАЯТ, НО НЕ ВЛАДЕЯТ И ДЕВАЛВИРАТ , ОБЛАДАНИ ОТ НЕРАЗБИРАЕМО ЗА МЕН ТЕЛЕВИЗИОННО САМОЧУВСТВИЕ .
Отказвам моралния кич да се разхождам по „Раковски" и да се преструвам, че не виждам заглавията на представяните „спектакли", които се оспорват едно-друго в безочието, тъпотата и пошлостта на шарените си картинки и наименованията си.
С всичко гореспоменато не се заслужаваме взаимно.
Затова отказвам участието си по-нататък от това позорно „оцеляване" в консенсуса на взаимното унижение."
***
Бойко Богданов е роден на 16 юли 1959 г. в България. През 1978 г. завършва Френска езикова гимназия. През 1984 г. завършва ВИТИЗ, специалност „Режисура" с магистърска степен. Има завършена и средна музикална школа (пиано). До 2014 г. като режисьор е работил в над 20 драматични и оперни театри в страната и чужбина. Реализирал е над 120 театрални постановки от националната и световна класика, от съвременната драматургия (за 98 от тях, вкл. и оригинална музика), както и редица свои авторски спектакли, мюзикъли, класически опери, една авторска опера и един авторски балет. Основател е на една от първите в България трупи за експериментален театър „Елизавета Бам", просъществувала от 1989 г. до 1994 г. към Общински театър „София". Бойко Богданов е известен още като общественик с активна публицистична дейност в началото на годините на прехода в националната преса и ефир. В началото на 90-те е кмет на „Града за истина" във Варна (антитоталитарен протестен палатков лагер пред общината на града).
