„Понякога се чувствам сам в действията срещу задкулисието”. Думите са на президента Росен Плевнелиев от 21 януари 2016 г.
Соченият за най-добър български президент от редица неправителствени и граждански организации e прав в тези си думи, но само наполовина. Действително е сам. Сам е в отчаяния си вопъл да не бъде разсекретена стенограмата от консултациите в президентството по повод КТБ през юни 2014 г. Против закона, против решението на съда, против волята на останалите близо 20 участници в срещата, против широкия обществен и медиен интерес към изговореното по време на тази среща, против собствените си думи за борба със задкулисието...
Нека погледнем и мотивите зад това странно решение на Плевнелиев. По думите му трябва да бъде опазен статута на президентската институция като място, където политиците могат да се срещат и да се разбират по важни държавнически въпроси, без да ги е страх, че думите им ще станат публични. Ако може да се даде по-добро описание на задкулисие, аз лично не се сещам за такова.
Време е да приземим президента Плевнелиев с няколко горчиви, но прости истини от българската политическа реалност.
1. Когато висшите държавници и политически лидери желаят да обсъдят нещо извън светлината на прожекторите, то го правят в хотел „Берлин”, някой офис в ЦУМ или друга подобна дестинация, а не на „Дондуков” 2.
2. Решавайки да влезнат в активната политика, същите тези лидери и държавници на практика публично се отказват от правото си да обсъждат важни държавнически въпроси, какъвто безспорно е банковата криза от 2014 г., в неформална обстановка. Ако желаят да го правят, могат да се откажат от политиката и да се върнат към кръчмите, където се дискутират същите теми, но далеч от вниманието на медиите и обществото.
3. Ако някой от участниците в срещата, включително и самият президент, е казал нещо, с което да застраши стабилността на банковата система, то следва да понесе своята отговорност. Както например го правят медиите, поради което ние сме изключително внимателни, когато обсъждаме този казус.
Опитите на Плевнелиев да представи президентството като safe space за българските политици е политическа шизофрения, без извинение за острия израз. Няма как да твърдиш, че се бориш със задкулисието, настоявайки за повече задкулисие.
Горко им и на яростните защитници на Плевнелиев, заради разкраченото положение, в което ги поставя с последните си изказвания.
Михаил Кръстев, Frognews.bg
