Днес е втори юни. След два часа отвън ще завият сирените. Някои ще спрат по инерция, други от куртоазия, трети ще спрат, но мислите им ще продължат да се движат по дреболиите на днешния ден, четвърти няма да спрат и те ще бъдат много. За тях този ден се е превърнал просто в ден на празна куртоазия.
Те не виждат смисъла да участват в това мълчаливо поклонение. Когато повече хора спрат да спират, това означава едно - безразличие към общата ни съдба.Това каза от трибуната на Народното събрание депутатът от БСП Иво Христов.
Държави и народи са си отивали много често не поради войни, не поради нашествие или някакви катаклизми. Преди да се случи това, те са си отивали вътрешно, духовно. Държавите и народите са си отишли поради безразличие. Днес е 2 юни и трябва да помислим, че това безразличие, с което ние с широко затворени очи гледаме как изтича страната ни. Със широко затворени очи, пълни с безразличие, виждаме как България изтича. Изтича историческото време на България, каза Христов.
Изтича с всяко читаво дете, което заминава през Терминал 2 и никога не се връща. Изтича с бабите, които отиват да гледат внучетата си оттатък Океана и не могат да се разберат на общ език, защото тези деца вече не го говорят. Изтича с всяко затворено малко село. Нашата страна изтича поради простата причина, че ние не виждаме ценност в нея. Изтича, защото виждаме как отношенията ни са превърнати в отношения на врагове. Нашата страна изтича поради това, че нямаме общ идея и една обща цел. Изтича с 40% функционална неграмотност, а другите 60% са с различна степен на неграмотност. Страна ни изтича с това, че днес 2 юни, голяма част от нас не се виждат в една общност, каза още той.
Когато завият сирените, след малко, те се опитват да разкъсат не само дебелата пелена на човешкото ни безочие. Когато завият сирените, замислете се в храма на собствената си съвест, че когато ни гледат от една страна, ни гледат великите наши живи мъртви, които ни задават изпитателно въпроса: "Ние схлупихме очи, за да отворим очите на България". От другата страна сме ние - от нас зависи дали няма да затворим очите на тази България или отново ще я изведем на нейния път. Втори юни не е дата. Втори юни трябва да бъде всеки ден, добави още той.
