На състоялите се парламентарни избори народът гласува срещу системата, срещу хаоса и срещу боклука, категоричен е известният журналист Бойко Станкушев. В българските медии има и слугинаж, и страх, и автоцензура, и комформизъм, но има и достойни хора.
За да работят добре в новата следизборна ситуация, българските медии трябва да бъдат нащрек, да правят разследвания, да бъдат критични и да не се страхуват да питат за произхода на парите. Чипът на българската журналистика не може да се смени без да се смени чипа на народа. А журналистите са част от този народ.
Интервю на Преслава Преславова
- Резултатите от парламентарните избори показаха съвсем ясно, че хората искат кардинална промяна, не само в управлението на държавата, но и в морала като цяло. За какви промени говори този вот ?
- Резултатите от изборите показват действително, че не са толкова важни постиженията на отделните партии - спечелили, загубили и напълно отпаднали, а е по-важно че има една много категорична нагласа, която граничи с непоносимост към системата, към това, което в нормалните бивши социалистически страни беше преход и те успяха да създадат един модел на държави, които са приключили с прехода. У нас това, обаче не се случи. Всъщност точната фраза не е протест срещу системата, а протест срещу липсата на подреденост, на логическо поведение на политическите субекти. Това е един вот против възможността въобще да бъде дефинирано нещото, в което живеем, а то е на ръба на хаоса, на ръба на пълната имитация на демократичност, на нормална държава, на държава с претенции че има пазарна икономика. На практика на тези избори народът гласува срещу боклука!
Друго важно нещо, което доведе до този резултат е изкристализирането, финализирането на мисълта, в общественото съзнание, че в България няма справедливост. Първо, защото е трудно да забогатееш и да станеш състоятелен гражданин, тоест да станеш реален елемент от средната класа със собствена воля, усилие и талант. Второ: заради очевидно неправилното преразпределение на високите етажи на властта между тези, които от време на време се докопват до там и започват да изпомпват националното богатство. Много скоро ще се окаже, че България е единствената държава в посткомунистическото пространство, в която по-голяма част от националното богатство е присвоено от тези, които за определени периоди от време са управялвали, а другата, по-малка част е подхвърлена на гражданите. А така няма как да се обособи една независима средна класа. Във всички държави в света, включително в тези, които допреди 20 години бяха в комунистическата система има такова облагодетелстване, пощипване на благини, но то е обратно пропорционално на това, което се получи у нас. Тук си е точно грабеж! Колцина са онези, които нямат тежки кредити и не им се налага да проституират, за да издържат семействата си. Но и те по същество са зависими от олигархията, блъскат ден за ден, сънуват кошмари, и както видяхме, на тези избори също застанаха срещу крадльовците от коалицията и срещу 19-годишната агония, въпреки че не са от гладуващите.
-Защо спред теб се получи такава реакция? Какви са причините за този неочакван вот?
-Хората реагираха на последните избори рационално, не сантиментално – те застанаха срещу статуквото, срещу невъзможността ясно да се дефинира това, в което сме накиснати близо 8 години. В гъстата мъгла на последните две правителства, всеки можеше да се облагодетелства и после да се откупи с част откраднатото. А за политическите чадъри пък, съвсем скоро ще имаме нова и детайлна база данни. Досега просто нямаше как. И най-фаталното е, че тук се създаде една каста от недосегаеми хора. И те нямат никакво намерение да се предадат или оттеглят - тепърва предстои реална война между тях и закона.
Хората подкрепиха ГЕРБ не защото им е много ясно какво представлява тази партия, а защото начело е един изключително разпознаваем лидер, който говори категорично и ясно. Не е имало досега човек в новата политическа класа на България, който да говори толкова разбираемо. Важни са и нещата, които казва той. Бойко Борисов е първият, който казва как ще постъпи от момента на своето материализиране, на оползотворяването на делегираното му доверие. И той премина към действие преди практически официално да е влязъл във властта. Срещата с главния прокурор Велчев е добър пример за това - ако си чужденец и гледаш телевизия, може да си помислиш, че страната има двама премиери едновременно!
За този вот е особено голяма и вината на партията на Царя – НДСВ. Защото навремето породи най-широкоспектърни надежди, но всъщност нахрани себе си и придворните, легитимира нереформираните комунисти и удостои Доган и обкръжение с ореола на вечен балансьор и спасител. Симеон дойде за да анулира един, според него, а и според мнозина тогава, порочен модел – двуполюсният модел. Той дойде да помири народа със самия себе си и с традиционните партийни модели и да започне едно движение напред. Но вместо това, опита да ги ликвидира, така както баща му го е извършил. Измамените камили, които преди 8 години дрънкаха глупости, че Той ще продължи започнатото от управлението на СДС, сега прогледнаха и го притиснаха да абдикира.А извън политическата хронология, кажете ми моля, как беше възможно жив човек да нарече партия на самия себе си? Казусът „цар- партиен секретар” ще се изследва още дълги години от историците. България е единственото пространство в цялата човешка цивилизация, където този експеримент бе възможен.
- Нека приемем, че имаме един условно прероден парламент – как ще функционира, обаче този парламент сред едни медии със стар морал? Ще останат ли темите табу и поръчковите материали?
-Не искам и не мога да вярвам, че всички могат да бъдат поставени под един знаменател. Да разбира се, има много слугинаж в българските медии, има много конформизъм, има страх, но има и достойни хора. За съжаление, медийното поведение в България се предопределя или от моркова, или от страха. Професионалните критерии са доста изтикани настрани - има автоцензура, има кошмар от изхвърляне на улицата. Контравъпросът ми обаче е, когато няма да има кой и с какво да ги храни, когато мръсните пари намалеят радикално, как тези сервилни безгръбначни ще успеят да си върнат достойнството? Сега на конкретния ти въпрос: Много е сложно и опасно да водиш негативна медийна кампания срещу когото и да било, ако нямаш факти. Дори в най-тъмните периоди по времето на Жан Виденов ( не че само той е виновен), както добре си спомняме, имаше една сравнително голяма свобода на говорене, въпреки страха от репресии. А през 95-та и 96-та доста колеги бяха изхвърлени, въпреки че факти за катастрофалния проект на социалистите имаше под път и над път! Тогава протестирахме, бяхме солидарни. Но то е друго нещо. Сега ще видим - ако има неприятни факти, ако корупцията оцелее, ако държавата се управлява пак лошо, закономерно би било и медиите да започнат кампания. Аз нямам сериозни опасения, че от тук нататък ще се случва нещо по-негативно в полето на медиите. Защото няма накъде повече.
- Каква беше старата практика на покровителстваните медии и как ще се промени тя?
- Една голяма част от медийните сделки облагодетелства разни бързо забогатели субекти за да им бъде гарантиран юридически комфорт - да станат недосегаеми. Второ: заради симбиотичната връзка с досегашната политическа върхушка. Как? Просто - медията осигурява влияние чрез угодническа пропаганда, а партийната клика гарантира политическия чадър когато някой магистрат-идеалист реши да действа праведно. Това, разбира се, е гнусно, защото е баламосване на собствения народ. Този народ обаче се усети и гласува мощно и животоспасяващо, като демонстрира определено, че съди по битието, не по лозунгите и захаросаните социални клишета. Така че, дори да имат много пари, много високи тиражи и аудитория - никой вече не вярва на лъжи! И назначените медийни барони и баронеси полека-лека ще „отидат на кино” от пет до четири, заедно с отсвирените си на вота досегашни покровители. Надявам се обаче, преди да си вземем „последно сбогом” специализираните служби, прокуратурата и съда да си свършат работата и да докажат с какви средства са придобили тези медии.
- Сега звучиш като оптимист...
- Иначе трябва да закриваме държавата. Така че, това трябва се случи.За 20 години 3 пъти викахме „Стига страх!” и все нищо особено не последва. Дано сега да е за последно...
- Кои са темите, за които не бива да се пише и говори в българските медии и кои са темите, за които българските журналисти искат да пишат?
- Единствените табута до този момент, защото ние пак сме в поредния преход от една седмица, бяха и са да се пита за произхода на парите. А това е най-важното! Абсолютно глупашка грешка на всички управлявали досега, включително и на управлението на ОДС в периода 1997-2001 г. е че не направиха сериозен опит да сложат под микроскопа произхода на парите. Не само за медиите. За всичко. И това доведе до онзи трагичен изборен резултат от 2001-ва година. И до ден днешен аз лично не познавам човек, който може ясно и с доказателства да ми обясни откъде и как се пръкнаха едрите играчи на медийния пазар: и вестници, и електронни медии, и рекламните монополи също! Как например “Труд” от държавен вестник стана частен?С какви пари и къде се регистрирани фирмите-собственици на най-големите телевизии? Някакви сърби имаше, някакви офшорки, журналисти с досиета, сделки в пълен мрак. Това ли е великата европейска идея?
- Е, за част от тези играчи се знае, ето фигурата на Краси Гергов, донякъде гласно, донякъде негласно се знае, че стои зад няколко електронни медии и също така зад няколко рекламни агенции ?
- Да, всички виждат сянката на Краси Гергов зад доста електронни медии, но никой не може да го докаже. Какво да направят журналистите като не са нито данъчни, нито магистрати ?! Те не са нито съда, нито държавата, че да се произнасят на кой косъма не му е чист. Ако твърдиш нещо, а не може да го докажеш, значи си клеветник...Мен и в момента ме съдят за клевета и набедяване, например, защото при журналистическите разследвания няма достатъчна солидарност. Както вътре в гилдията, така и от страна на специалните служби и съдебната власт. Или не искат да си развалят рахата, или, както често се оказва, имат персонален интерес - материален, кариеристичен, страх от изнасяне на позорящи факти от лично естество и т.н.
- Tова може ли да се промени в тази новосъздала се следизборна ситуация – да няма вече теми табу за медиите и “свещени крави”, за които не бива да се пише?
-Има един универсален отговор: ако ситуацията не се промени пак ще докараме нещата до зимата на 1997-ма, до катастрофалното разгромяване на ОДС през 2001-ва и до това, което стана преди седмица. И ако не се излезе наистина от тази порочна цикличност, ще изчезнем от лицето на земята, защото първо ще ни извадят от ЕС, след което по чисто демографски прични вече тук няма да е България...и най-накрая ще ни заличат и от географските карти. И това не е съвсем невъзможно, то вече се случва. Никой не може да ме убеди, че е цивилизована и нормална една държава, която позволява в един свещен и уникален процес за директно взимане на отношение на гражданите за бъдещето на страната чрез гласуване, да се намесва друга външна сила! Ние в момента сме свидетели как значителна част от политическата картина се предопределя от външни сили, от волята на някакви субекти в съседна Турция. Те много добре знаят какво правят, дори поощряват българските граждани с двойно гражданство, а може би ги и притискат да взимат участие в този процес - и то по този, съвсем еднопосочен начин. И аз им съчувствам, защото тези наши съграждани вероятно нямат избор.
- Какво трябва да се промени, за да не случва и в бъдеще това?
- Аз много вярвам, че следващото НС ще приеме небходимите закони в тази посока. Нека българите с двойно гражданство да могат да гласуват, но при определени условия, които да залегнат в избирателния закон. Сега наблюдаваме парадоксалната ситуация в която един човек минава границата един път на 4 години, само и само да гласува в Кърджали и след пет часа пак се връща обратно. Той няма тука и една керемида собственост, не плаща данъци, я знае, я не знае официалния език!
Проблемът за върхушката на ДПС сега не е, че ще е в опозиция, а че няма достатъчно лобистки ресурс в другите партии за да предотварят това, което следва от тук нататък. А именно, приоритетите на ГЕРБ – разследване на фондове, на търгове, на приватизационни машинации, на заменки и какви ли не далавери! И голяма част от българските турци без да смеят да го изкажат на глас, също се надяват точно така да стане. Те самите са зависими и подтиснати. Имаме един парадоксален факт – как турците у нас са поробени от собствените си хора!
-И какъв трябва да е моралът на българските медии от този момент нататък? В каква посока трябва да се случи промяната?
-Моралът на медиите е ясен – те просто трябва да си гледат работата, те са огледало, не съд. Медиите трябва да бъдат коректив на всички същесвтуващи власти, независимо от личните си пристрастия. Няма човек, включително журналист, който да си няма някакви лични пристрастия и някакви свои убеждения. Това е нормално. Но така или иначе, като не знаят какво да правят, по-добре да бъдат по-скоро нащрек, да правят разследвания, да бъдат критични. По-малко пропаганда и да не забравят, че за присъдите си има съд - така е по конституция. Но, някои екземпляри, макар и млади колеги, пак се канят да пълзят и сервилничат, да вървят след победителите... И ако Бойко Борисов иска действително да подпомогне едно стабилно гражданско общество с либерална пазарна система, той трябва радикално и публично да отхвърля подобно лигавене, подмилкване и подмазване. Всички носим суетата в себе си, но първите хора в държавата трябва да си ампутират този рецептор - докато не се пенсионират поне!
- Според теб как ще се смени чипа на българската журналистика ?
- Чипът на българската журналистика не може да се смени без да се смени чипа на народа. А журналистите са част от този народ. Смяната на чипа не става покласово, покастово или по гилдии – тя или става едноврменно или изобщо не става! Сега тази промяна стана в момента, в който българският народ демонстрира своята изключителна непоносимост. След цели 4 години тихо хленчене и квичене, доста унизително и типично в наш, български стил, народът се събуди, тресна по масата и ето го резултата! Това е една много особена черта на българина, че той до последно не издава какво мисли, какво ще прави. Случвало се е векове наред и ето че пак се случи! Ние сме доста потайни, но това е поведенчески маниер с цел оцеляване. В България мощното псуване винаги се предшества от псуването шепнешком – било то в кръчмата, било под юргана. Четете Ботев, четете Алеко и Хаджийски! А какво е всъщност Андрешко? Ние около Балкана си падаме малко айкидисти, чакаме лошите да сбъркат и тогава с тяхната енергия ги довършваме...Така нашите царе са печелили и битки!
Ако си сложим ръка на сърцето и се върнем само 15 дни назад, ще отбележим, че България си беше една тиха и кротка страна, в която от време на време някакви интелектуалци мрънкаха , от време на време някакви работници минаваха по центъра на София, след което отиваха да ядат кюфтета и да пият бира – нямаше нищо драматично в това поведение. Имаше тихо недоволство, което по никакъв начин не предсказваше какво ще се случи. Този резултат се получи внезапно. Няма социологическа агенция, която да е предсказвала повече от 9-10% разлика между БСП и ГЕРБ. А грешката от още 10% би трябвало да накара колегите социолози да си изядат дипломите. Предполагам, че в новата история на Европа това са най-дефектните социологически проучвания изобщо. Но затова не са виновни социолозите, а българският нрав. Той е като кучето Динго – стои, цока шльокавица, люпи семки, гледа мача, отива, гласува и ето какво са получава. Всеки следващ управляващ трябва да се съобразява с този манталитет.
Има 2 катализатора за избухването на раята. Хората мълчаха, мълчаха, гледаха Биг брадър, гледаха Стани богат, Стани беден, и нищо не се случваше. Първият катализатор бе речта, която изтресе г-н Доган. Вторият бе г-н Калфин, който кара, вара и забрани на нашите деца да гласуват в чужбина. Точно 123 секции имаше в Турция, а българските студенти в чужбина трябваше да пътуват стотици километри и като стигнат да чакат на опашка, за да гласуват. Е това е доста унизително. И повечето хора като разбраха, че децата им няма да могат да гласуват там, където живеят, просто побесняха! И аз побеснях, детето ме учи навън... И родителите, и бабите решиха напук да отидат да гласуват. Това е един феномен, за който не може да бъде измерен с адекватен социологически инструментариум. Но ако БСП иска да се сърди на някого – да се разсърди на г-н Калфин. Сигурен съм, че поне 5-6% от рейтинга на ГЕРБ, а донякъде и фаталните 2% да мине Синята коалиция, се дължат на това. Дори ми се струва, че това е една компонента, един фактор, равностоен с арогантните изявления на лидера на ДПС. Тези 2 неща просто много радикално завъртяха колелото на 5 юли. И нарушиха пълния 8-годишен комфорт на Българската левица и ДПС. Не им съчувствам, просто им се чудя на акъла. И най-вбесените седесари да бяхме имплантирали в тройната коалиция за да ги разстройват отвътре, пак нямаше да нанесат чак такива поражения! Това означава, че тези хор не само нямат управленски и административен капацитет, но нямат и достатъчно развита защитна реакция, тоест - много правилно са си отишли. Един човек дето не може да си оварди задника, не може да си оварди и народа!
До сега медиите се страхуваха на пишат, защото ги беше страх. А дали ще започнат пишат, ще видим. Ако приемем, че иницииращият момент за промяната на чипа е промяната на обикновените хора, които са демонстрирали това чрез вота си и са си избрали правилните хора в парламента, това означава, че ще започне един такъв верижен процес и в главите на народните избраници, които ще предприемат мерки и тогава журналистите ще има какво да отразяват. И понеже и техният чип ще се промени, няма да ги е толкова страх да отразяват света.
