Когато в началото на 1980-те години Лейбъристите отидоха във възможно най-лявата позиция в своята история – доминирана от радикалното, до голяма степен троцкистко крило, на изборите през 1983 г. партията получи най-лошия си резултат от 1918 г. натам.
Тогавашното поражение на левия лидер Майкъл Фут бе често споменавано през кампанията за изборите в Обединеното кралство тази пролет, когато се обсъждаше манифеста – предизборното послание на новия левичарски лидер Джереми Корбин. Сравненията обаче се оказаха преждевременни и не на място. За разлика от поражението на М. Фут, Дж. Корбин постигна неочаквано достойна изборна загуба с незначително изоставане от консерваторите на Тереза Мей и в Уестминстър е на път да се настани един „обесен парламент“ – hung parliament – без мнозинство за съставяне на правителство.
Консервативният депутат Крис Мейсън коментира резултатите по следния начин: „Ние не се простреляхме в крака. Ние се простреляхме в главата.“ Холандската евродепутатка Софи инт Велт отбеляза: “ Камерън заложи на хазарт и изгуби. Мей заложи на хазарт и загуби. Партията на Торите започва все повече да изглежда като казино.“ Справедливостта изисква да се каже, че обявяването на предсрочни избори е стандартен ход на един британски премиер, който оценява текущата политическа конюнктура като благоприятна, за да получи комфортно мнозинство за един пълен четири годишен мандат занапред. Такава беше и конюнктурата в ранната пролет на 2017 г. в Британия. Но Британия не е същата. Светът не е същия, колкото и изтъркано да звучи това. Независимо дали гласуват вляво или вдясно, нарастващ брой хора не желаят да подкрепят статуквото, а с него и умереността, здравия разум и приемствеността. Хората искат промяна, но не получават ясни политически послания за промяната, която очакват, затова гласуват хаотично, импулсивно и непредвидимо. Понякога непредвидимо за самите себе си.
Няма да е справедливо да се каже, че лейбъристите на Корбин просто са се възползвали от една нарастваща нетърпимост към статуквото. Корбин проведе една отлична предизборна кампания с послания, които попаднаха право в десятката. Лейбъристите обещаха безплатно университетско образование в една страна, където университетското образование е все още трудно достъпно за мнозина – за разлика от почти цяла останала Европа. В замяна Тереза Мей обяви въвеждане на допълнителни такси за възрастните хора в медицинските заведения, станали популярни като „данък Алцхаймер“. Така Корбин увлече компактна маса млади хора, а Мей изгуби гласовете на мнозина в третата възраст.
Brexit не беше непременно основна демаркационна линия за гласоподаване на тези избори, но редица детайли в политическите позиции по напускането на ЕС имаха важно значение. Ожесточаването на споровете с Брюксел приближи управляващите консерватори по-близо до радикалния вариант на wild Brexit – напускане без условия и без успешни преговори с ЕК, което очевидно не се харесва на много хора на Острова – и не само на противници на напускането. Изборните резултати могат да придвижат дневния ред на Brexit в две противоположни посоки. Ако Консерватвната партия формира коалиция с Юнионистите от Ълстър, ожесточената позиция по напускането може да се затвърди още повече. Ако в Уайтхол влезе умерено коалиционно правителство, включващо други малки партии, позицията на Лондон спрямо Брюксел може да стане по-умерена. За британската политическа система не е много вероятно втората по резултати голяма партия – Лейбъристите – да получи шанс за съставяне на новия кабинет. Шотландските националисти обаче, както и Либералдемократите могат да получат неочаквани шансове за участие. Възможен е коалиционен компромис, възможен е и период на политическа несигурност и нестабилност.
Немалък дял в неочакваните изборни резултати имат поредицата от ислямистки атентати на британска земя в предизборния период. Тяхната цел несъмнено бе радикална промяна на общественото мнение и вот, разклащащ политическата система на страната. В продължение на десетилетия Британия поддържа възможно най-либерално пермесивистки режим на мултукултурализъм в отношението си към пришълците от бившите колонии, както и от други части на света. Колкото и да е странно, британският негативизъм към чужденците се фокусира върху българи, румънци и други източноевропейци, които в огромната си част заемат работни места, непрестижни за самите британци и плащат данъци – за разлика от многолюдните ислямски общности, живеещи в голяма степен на социални помощи и произвеждащи средата на ислямисткия радикализъм. Brexit беше и популярна реакция на необузданата в продължение на десетилетия имигрантска вълна към Острова, която парадоксално се насочи срещу прииждащите от Европа, а не към тези от Близкия изток и Третия свят. През последните седмици бруталните атентати в Лондон и Манчестър демонстрираха нагледно кой и откъде е проблема. Все повече хора разбират, че срещу Британия – срещу Европа и Запада като цяло се води организирана и безмилостна война. Мигрантската криза в Европа от 2015 г. бе част от тази война. Атентатите са част от тази война. Систематичната радикализация на младите поколения на ислямските общности в Европа е най-перспективното оръжие на ислямистите за омаломощаване и разбиване на европейските общества.
Макар и печеливши от изборните резултати, Корбин и левицата са най-безхаберни и безгрижни по отношение на обществените предпоставки за ислямисткия терор. Левичарите продължават да интерпретират войната на ислямистите срещу Европа като хаотични актове на насилие, породени от „несправедливост“ и „социална дискриминация“. За съжаление, все още голям брой хора в Европа вярват на подобни интерпретации, скриващи истината от очите им. Но и партията на Торите е много далеч от ефективна стратегия и политика за справяне с ислямисткия терор. В продължение на десетилетие и половина консерваторите управляват една страна – Обединеното кралство – в която функционират над 100 шериатски съдилища, принуждаващи огромен брой британски граждани да се подчиняват на присъдите им по силата на традиционния порядък в мюсюлманските семейства. Непоносим брой малки момичета биват варварски обрязвани на британска земя. За което през май 2016 г. Тереза Мей заявява: „Many Britons benefit greatly from Sharia law. (Много британци имат огромна полза от закона на шериата.)“ … Уви, „ползата“ е пряко консумирана в Лондон и Манчестър и това обстоятелство не прави статуквото на Острова по-приемливо за неговите жители…
Изборите в Британия продължават тенденцията към непредвидимост и хаотичност на гражданския вот в Европа и Западния свят, породени от конфликта между нарастваща нетърпимост към статуквото и липса на убедителни политически алтернативи. В зоната на този конфликт все по-комфортно се настаняват популистките лидери и техните послания. Популисти са не само крайно левите и крайно десни антисистемни партии и лидери. Популисти печелят народния вот и на базата на мейнстрийм политически идеологии, стига да са опаковани в достатъчно убедителна личностна харизма и обещание за промяна. Победата на Еманюел Макрон е добър пример за подобен центристки популизъм. В Британия харизмата на лейбъристкия лидер Дж. Корбин бе също в състояние да ентусиазира голям младежки електорат и да увлече гласоподаватели, които при обикновени обстоятелства никога не биха рискували да подкрепят една неумерена левичарска платформа. От другата страна стои лидерът на Торите Тереза Мей, чиято лична харизма е меко казано умерена. Предвидимостта на народния вот спада драматично навсякъде. На ход са политическите елити, които или трябва да променят в необходимата посока ценностите, идеологиите и институциите на политическите системи на Запада, или да слязат от сцената.
… А в Лондон ще заседава един Hung Parliament…
Политологът Огнян Минчев, Фейсбук
