Лятото на 2007
година се превръща постепенно в истинско предизвикателство за историците на
модата. Модните корсети, микро-шортите и все по-разголените бански костюми, ни
карат да се замислим, не живеем ли всъщност вече така, че основното ни желание
е да сме голи все повече и все повече.
Актуалните
тенденции на плажната мода, въпреки повсеместната мания за разсъбличане, са
леко сдържани- доминират еднотипно тъканите ленени материи с шоколадов и какаов
цвят, начело с елегантната троица – черно, бежово и бяло. Естествено придружени
с брошки и други подобни накити, а отдолу задължително се прокрадва скришом и
закачливо лайтверсията – трикини. Историята на банския костюм, е история на
разсъбличането. Започвайки от далечния 18 век, банските костюми постепенно
водят към тенденциите на лекота, разголване и преодоляване на страховете и срамежливостта,
повече от плътта да се показва по-често. И разбира се, демонстрацията на
здраво, с прфектни форми и загоряло тяло. Но ето, че през последните две години
през лятото се забелязват типичните ретротенденции в плажната мода. Впрочем
внимателният поглед назад в годините естествено може да различи почти
антикварните модели от новоизработените.
Една от първите модистки, които използва еластични материи за шиене на бански костюми е Мабс Бърнс, или по-известна като Мабс от Холивуд. В нейната кариера парадоксално се преплитат заниманията на дискохвъргачка и професионална танцьорка. Може би спортното тяло на бившата спортистка я е подбудило да създава модели, които очертават в пълно измерение формите на човешкото тяло. Нейните ръчно ушити модели до такава степен я водушевяват, че тя зарязва участията си в мюзикли, където се подвизава като игрива старлетка, и в началото на 30-те години на миналия век открива фабрика за бельо и бански костюми. В скоро време нейните бански с атлазен блясък са върху телата на знаменитости като Джоан Кроуфорд, Лорета Янг и Джин Харлоу. Самата Марлене Дитрих вижда Мабс Бърнс в магазина „Bullocks” и си поръчва по няколко чифта в най-различни цветове. До изработването на еластичните бански костюми през 80-те години на миналия век, когато бронзовия загар по тялото е задължителен, те се шият от материи, които не пропускат слънчевите лъчи. Заедно с това обаче, заплахата от различни видове онкологически заболявания на кожата, широкото разпространение на нудизма и наличието на солариуми, не пречи банските костюми да стават почти невидими за човешкото око. И табутата падат с пълна сила. Днес например е невъзможно да се случи нещо подобно като тази история с австралийската русалка Анет Келерман- една от първите водни гимнастички в света. Тя отива на турне в Съединените щати и е арестувана на бостънски плаж заради „неприлично обличане”, а всъщност се е появила с впит в тялото бански, който днес дори би ни се сторил твърде закриващ някои женски прелести. По време на съдебното дело Анет Келерман произнася впечатляваща реч в своя защита, като изтъква правото на жените да се къпят с подобаващи одежди и да паднат забраните, според които тогава дамите задължително е трябвало да се къпят с блузи, с дълги ръкави. Тя казва, че това е все едно да се опиташ да плуваш с бална рокля. След тези нейни думи съдията прекратява делото.
Следващото революционно събитие в плажната мода е през 1946 година, когато за първи път са демонстрирани бикините. Но жените, носещи бикини започват да се чувстват по-свободно по плажовете едва в средата на 50-те години, когато благодарение на един филм- „И Бог създаде жената”, с участието на Бриджит Бардо, падат всички ограничения. Във филма Бардо играе прелестната и блудна Жулиет, която без капчица свян позира по бикини пред фотографите по Кроазет. А песента „ Itsy Bitsy Teenie Weenie Yellow Polka Dot Bikini” се превръща в истински хит.
Времето на шокиращата откровеност настъпва две десетилетия по-късно, когато се появяват така наречените микро-бикини. Тънките и впити тъкани, на границата между еротиката и порнографията, които привличат мъжките погледи като магнит, в същото време предизвикват в част от жените цял спектър от емоции – от неистовото желание да се облекат в тях, до възмущение и явно неодобрение.
И днес жените очакват сякаш чудеса от банския костюм – той да е толкова съвършен, че да прикрие някои недостатъци във физиката им и да подчертае онези предимства, които те сматат, че имат.
Много моделиери днес намират своето вдъхновение за плажната мода в тенденциите на последните две десетилетия на миналия век. Така например известната Дебора Флеминг, която има собствена марка за бански костюми- „Pistol Panties”, черпи идеи от духа на славните 50-те и от безсрамните 80-те на 20 век, като умело създава съвременни бикини. Идеята да се произвежда бельо с цветни и шарени мотиви идва от сестрите Хириджи, които идват и покоряват Париж от далечен и екзотичен Мадагаскар. А най-странната марка бански костюми „Yrus” е създадена през 1995 година от датчанина Рус. На неговия сайт, заедно с асиметричните и футуристични фотографии на бански, могат да се прочетат стихове на Оскар Уайлд, мисли на Фридрих Ницше и Анди Уорхол, както и на някои съвсем неизвестни личности. Ако се откъснем от поетичните нюанси, които Рус вкарва, то ще видим, че част от моделите му притежават дори брутална сексуалност.
Макар и лятната колекция 2007 от бански костюми на холандската марка „Kymare” да не се явява точно копие на своите събратя от 90-те, техният минимализъм и аскетичност, напълно съответстват на основните ценности на минорното последно десетилетие. Очевидно дизайнерът на марката Ким Вормгор принадлежи на поколението, чиято младост съвпадна със залеза на века и с разцвета на предизвикателната плажна мода."ФН"
