Как ще се отрази на българската икономика идеята на правителството за лимитиране на кешовите плащания? Таванът на плащане в брой от 10 000 лева в момента ще падне до 5000 лв. от 1 август, от началото на следващата година - до 3000 в., а след това - до 1500 лв.
Frognews.bg потърси за коментар икономиста Никола Филипов, част от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП).
- Правителството планира постепенно ограничаване на плащанията в кеш до 1500 лв. през следващите две години. Как ще се отрази на българската икономика подобна мярка?
- Теоретично погледнато тази мярка би вкарала повече ликвидност в банковата система, което ще увеличи активите на банките. Това би имало по-скоро позитивен ефект, защото банките ще разполагат с по-голям кредитен ресурс на по-ниска лихва, с който да кредитират домакинствата и бизнеса.
- Основните две тези в обосновката на Министерски съвет са, че така ще се бори сивата икономика и се следва европейската практика. Има ли резон в тях?
- Ако целта на правителството е изсветляване на икономиката, то тази цел няма да може да бъде постигната. Ефектът от повишаването на този дял през последните 20 години никога не е бил такъв. Според отчета на приходите и разходите на банките приходите им от такси и комисионни в последните години растат експоненциално и по този начин, поне частично, компенсират исторически ниските лихвени равнища на глобално ниво. Нетно, тази мярка ще увеличи пряко приходите от такси и комисионни на банковата система.
- Какви са финансовите рискове, ако изведнъж всички спестявания на българите се пренасочат към банките?
- Чак за рискове не мисля, че може да се говори. И досега по-голямата част от спестяванията на фирмите и домакинствата са в банковата система, поради липсата на алтернативни възможности за вложения на гражданите и фирмите. Това е липсата на ефективен капиталов пазар, неефективен небанков сектор и т.н. Поради тази причина инвестицията в недвижими имоти остава най-предпочитаната форма за вложения на българина.
- Според данни на Mastercard от края на миналата година, 138 млн. европейци не притежават банков акаунт. Те ли са целта на горепосочените регулации?
- Тук има няколко факта, които се пропускат. Първо, всички социални плащания, задължително преминават по банков път. В това отношение държавата си е свършила работа, тя стимулира разплащанията по официален път достатъчно. В допълнение, обаче беше приета европейската директивата за така наречената „обикновена банкова сметка“ и тя беше въведена в българското законодателство чрез наредба 3 на БНБ. По този начин се стимулира откриването на сметки от гражданите, като тези сметки не са обвързвани с други банкови услуги, освен теглене, внасяне и преводи. Таксите по тези сметки вече са значително намалени поради конкуренцията в сектора. Така, че тази регулация би имала маргинален ефект върху броя на новооткритите сметки .
Интервюто взе Михаил Кръстев
