В България има сфера, в която публичния интерес определено не е защитен, и това са концесиите. Законът позволява форми на вечна собственост, което само по себе си представлява приватизация. Това ще го позволява и новият закон. Това заяви в ефира на телевизия „Би Ай Ти“ председателят на АБВ Константин Проданов.
Той даде пример с доклад на БОРКОР от 2014 година, в който се посочва, че държавата ни някак е пропуснала да събере от концесионни, кариерни и други такси в периода 2008 – 2014 г. повече от един милиард лева. „Ще дам и един друг пример, в който концесионната такса се плаща. Т.е. от рудата, която се добива, се плаща такса върху златото. Но при всички останали добити цветни метали като молибден, волфрам и цинк - приходите от тях изцяло остават за концесионера. И не случайно рудата се изнася и се преработва в чужбина, какъвто е случая, например, с Челопеч, където тя се преработва в Африка. Не се създават работни места у нас, а и няма и контрол върху това какво точно се е придобило“.
Лидерът на Алтернатива за българско възраждане бе категоричен и че приетия преди дни на първо четене Закон за концесиите има редица пропуски и недостатъци и на практика позволява форми на вечна собственост, което само по себе си представлява приватизация. „Де факто, чрез този закон наистина се допускат вечни концесии. Разбира се, над определен срок за стопанисване трябва да се получи разрешение от парламента, но ние знаем как може това да се постигне у нас при определени обстоятелства - одобрението на Народното събрание или съответно на някоя община. Т.е. правителството от една страна заявява „Ние повече няма да приватизираме“. От друга страна сега се предлага нещо, което по същество си е приватизация. Формулировката в закона е малко абстрактна. В нея се посочва, че концесията може да продължи толкова дълго време, докато инвеститора не само си избие първоначалните вложения, но и експлоатационните разходи. Тук е, така да се каже, разковничето“.
Според Проданов недоумение в новия закон буди и факта, че той позволява отдаването на концесия на публични сектори. „В, образно казано, „ситния шрифт“ на закона се вижда, че се дава възможност за концесиониране на дейност като управление на затвори. Настръхвам при идеята, че определени лица ще бъдат обгрижвани на местата за лишаване от свобода, след като са оказали правилния натиск“.
Във връзка с темата Константин Проданов коментира и референдума в Трън, при който над 90 процента от жителите на региона отхвърлиха инвестиционните намерения за добив на ценни метали на територията на общината. „Смятам, че въпроса е коректно поставен и не трябва да се търсят начини това да бъде заобиколено чрез обжалване в съда. Факт е, че хората предпочитат да не жертват природата си и собственото си битие заради една, макар и голяма, инвестиция. Трябва да търсим златното сечение. Т.е. да се допускат инвеститори в такива концесии, когато и местната общност подкрепя такъв проект и когато държавата има същата визия по въроса“.
В заключение председателят на АБВ бе призован за становище и по одобреното от правната комисия към парламента предложение за промяна на Изборния кодекс в посока за въвеждането на силен мажоритарен елемент. „Аз съм „за“ силен мажоритарен елемент, но това, което сега ни се предлага е един много краен и уродлив вариант за изцяло мажоритарна система, с пълно мнозинство в два тура, което го няма никъде в развитите демокрации, а се прилага в някои африкански държави и някои бивши съветски републики. Проблемът на тази система е, че тя ще бетонира статуквото, тези две или три партии в България, които хората не искат повече. Последните проучвания например показаха, че ако на последните избори имахме такава система, 160 мандата щяха да отидат при ГЕРБ. В този ред на мисли, не зная дали тези около 2.5 милиона души, които гласуваха „за“ референдума, го осъзнават това нещо. Друг проблем е как ще се определят едномандатните мажоритарни райони, защото в зависимост от районирането резултата може да бъде кардинално различен. Това е издигнато до рамките на изкуство в САЩ - натаманяването на мандатите, за да се търси конкретен резултат. Това там се прави от 19 век“.
