МВР е червей, изяден отвътре, разлагаща се плът! Ние сме скитащи се псета, прошляци. Това са само частици от шокиращите изповеди на полицаите в затворените социални групи в интернет.
От тях става ясно, че униформените са отчаяни до краен предел от всичко, което се случва в държавата, установи Фрог нюз. Мненията им правят на пух и прах широко ширещата се теза, че всички са прости хора, че не виждат и не чуват нищо. Че са тъпи шапкари и лизачи.
Обичайно това се отнася за тези, които са успели със зъби и нокти да се докопат до върховете в системата, активно подпомагани от политически, финансови и криминални лобита. Съдейки по написаното, обикновените ченгета, обаче се оказват съвсем „друга бира”. Изповедите им са шокиращи. Убедени сме, че властимащите хич няма да се трогнат от думите им. Ще ги подминат с пренебрежение, защото от години са се приучили да игнорират истината. При всеки писък, шефовете на МВР се активизират. Но не, за да чуят и разберат подчинените си, а да открият тези, които им "мътят водата", за да ги сплашат, накажат или уволнят.
Последните изповеди на ченгетата звучат ето така, цитирани едно към едно:
Системата на МВР вече е червей, изяден отвътре. Няма система! Всичко е разлагаща се прът. МВР е огледало на държавата. Мислите ли, че след години, като няма казарма, младите полицаи ще бъдат полицаи?! Само купони, телефони и кухи мускули.
И още:
Мачкат ме, тъпчат ме, гаврят се и ми се подиграват. Системата, с нейното безумие, всеки ден е срещу мен и хората, за които трябва да работя. Некадърността има имена, които нямам право да назова, защото ще бъда уволнен. Подигравката се изразява в членове и алинеи, заповеди, отношение, качество на униформата.... Гаврата започна с една заповед, според която трябваше да отработвам отпуската си. И в момента е в своя плик с униформата, която получих. Гаврата не е само с мен като служител. Тя е с децата ми, съпругата ми, хората. Гаврата е с България. Изглеждам не като полицай, а като мелничар пред фалит. И ме е срам и ме е гнус и е безизходно. И е безнадеждно. Всеки мой ден започва по един и същи начин-поглеждам „новата” си униформа и знам, че трябва да я облека. И знам, че ще изглеждам смешно с нея. Знам, че носейки я, съм олицетворение не на разпадащата се, а на разпадналата се държава. Защото държава, в която да си полицай и да изглеждаш като прошляк, с официалното одобрение на десетки хора, я няма. Не знам, не виждам не само смисъл, но и изход, защото как можеш да промениш системата?!
Блюстител на реда споделя:
Самотата ме погубва, защото съм като куче-самотно скитащо псе, което иска не само да оцелява, а да пази, да се грижи, да лае и хапе крадците и нарушителите. Но... съм сам. Защото повечето около мен искат да оцелеят. Преди време героизмът беше да се бориш за промяна, за принципи, за ценности. А днес герои са тези, които не те предават. Как променяш системата с предатели и поданици?! Безнадеждно е и не знам... тази сутрин пак облякох униформата. Излязох тихо, а по улиците вървях с наведена глава, молейки се хората да не видят лицето ми. Вече наведох главата си от срам. Моля се само да не се наложи да се наведа още по-ниско.
Друг полицай допълва това отчаяние:
Абсурдите в МВР са ужасно много и те съсипват служителите. Аз мога да добавя и още нещо- няма критерии за превенция. Ако полицаят види как някой тръгва и прави опит да свали катализатор и го спре, това означава, че не е работил. Парадоксите са много и всички ние сме жертва на неработещата система. Усещането за безнаказаност е при определени хора-има такива, които винаги са виновни. В системата на МВР има и смислени хора, които се борят не само, за да спасят МВР.
