Един от най-харесваните и харизматични изпълнители в българската поп-музика Васил Найденов има вече своя звезда в родната Алея на славата.
Звездата на Васко Кеца е 17-та поред в алеята, която бе открита преди четири години.
Церемонията се състоя пред столичното кино "Арена" в квартал Младост. Васил Найденов слезе от черна лимузина и премина по червен килим, за да стигне до своята феймъс звезда.
Васко Кеца благодари на всички, които през годините са му помагали и са го вдъхновявали, за да създава хубави песни. Не пропусна да изреди имената на свои приятли музиканти, на композиторите, на текстописците, аранжорите, с които е работил, и обяви, че иска да сподели с тях своята звезда.
Васил Найденов е роден на 03.09.1950 в София. Завършва Естрадния факултет при Музикалната академия – специалност пиано. Работи като музикант цели 10 години преди да стане абсолютен любимец през 80-те. Пианист е на Златни струни, вокал на Диана Експрес, когато изпява песента Синева и дълго време е наричан Васко Синевата. За кратко време е соло вокал на Тангра. Звездният му миг е песента из филма Адаптация, обявена за Мелодия на годината през 1979. Оттогава всяка песен изпълнена от Васил Найденов се превръща в хит.
Специално за frognews.bg Васил Найденов сподели какви се промените в българската музика от времето на Васко Кеца и песента към “Адаптация” до днес: “Много неща се промениха от тогава, много мои колеги включиха чуждиците в песните си, изведнъж се появиха цели екипи, пиар-и, билбордове, надпревара в пари, понякога даже много пари. За съжаление не винаги тези пари са оправдани, понякога пръскането им е доста самоцелно. Защото ако тези пари са предназначени с цел, трябва да излезат двойно повече на финала. Но явно, че ние все още сме в този период, в който има и пране на пари, има и любовни взаимоотношения и все още сме далече от вълшебната думичка бизнес, а музиката е и бизнес несъмнено. Защото когато се влагат пари, трябва да се изкарват пари. Така че доста са променениха нещата от онова време и естествено, когато говорим за пари, нещата станаха доста по-студени. Музиката се промени, навлязоха компютърните технологии, които не могат да заменят човешката атмосфера. Но ето че хората се поумориха от тези технологии и в световен мащаб търсят в тези компютърни звуци присъствие на жив инструмент – може да е китара, саксофон или човешки глас. Достатъчно сме уморени от тази урбанизация и когато човек седне в една концертна зала или пиано-бар или нощен клуб, му се иска да усети някаква атмосфера и тя да замести това, което не му се е случило през деня.”
За носталгията по времето на Васко Кеца, той коментира: “Много дълго време ни кичеха с разни епитети от рода на “естрада от времето на Тодор Живков”. С тази българска недоброжелателност не мина номера, защото първо ние не сме били хора на Тодор Живков, второ колкото и странно да звучи за по-младото поколение журналисти много отдавна думата естрада беше заменена с поп-мзуика. Още по мое време на плакатите на Тина Търнър или Рей Чарлз пишеше поп-концерт или рок-концерт на еди кой си. Така че тези етикети, които ни сложиха, се оказаха доста безмислени, защото нашето поколение е учило доста и ни личи, не само на мен. Много от нас могат да пеят ритъм-енд-блус, много от нас могат да пеят евъргрийни, а това изисква музикална култура. В същото време се появиха доста млади хора, които са тесногръди и тесногледи. Те се научават да бъдат рападжийчета, да бъдат ню уейв, да пеят в определена стилистика и до тук. И в момента, в който им дадеш една обикновена песничка те не могат да я изпеят. Човек, за да има музикална култура трябва да е учил повече и в това отношение наистина пожелавам на по-младите да си седнат да задниците и да не се занимават само с пиар и подобни глупости, а да учат. Защото музиката е нещо много красиво, но и доста труд се изисква, за да можеш да станеш един Иван Лечев, да станеш един Мирко от “Сафо”, които са водещи музиканти и в момента. И когато ги поканим в едно студио могат да свирят в тотално различни стилове – от кънтри до джаз теми. В днешно време е важно да знаеш различните стилове, а не е лошо да си учил и малко калсика. Трябва малко повече просветност в думата музика”, категоричен е Васил Найденов.
На тези, които пишат за музика в България, обичаният ни певец препоръча "да обърнат повече внимание на самото изкуство, да ходят на концерти, а не само да се интересуват от това кой пред кого си събува гащите”.
