Във времето на моето детство, пораствах с много на брой еднакви във форма и изражение глави от телевизионния екран, безкрайно еднообразни. Спомням си ясно времето на Тато, а после и на неговите приемници. Всъщност започнах отдалеч, за да изразя онова си хлапашко възмущение от дефилето на политици тогава, които бяха несменяеми.
Живот в политиката до живот.
Днес пак се стряскам от същите тези хора. Вездесъщи. Обаче вече не съм дете. Отново ми проповядват мантри за щастлив живот от телевизионния екран. Поглеждам през прозореца и виждам, че действителността навън е обезчестена. Еднотипни, морално деформирани политици. Трудно ми е да вярвам, че десетилетия не дадохме възможност на млади хора да ни реставрират и спасят държавата. В настоящето още страдаме от участниците в един и същи театър. Вече са стари, възрастни хора, но построиха здрави мостове за синовете и дъщерите си. Сега и внуците са старателно обучавани как да нямат един работен ден в живота си, а да имат всичко. Да ползват грозни похвати за плячкосване на територия и животи, да боравят с инструменти така, че да дезинформират и манипулират по безупречен начин зяпача на малкия екран.
Придобих рефлекс видя ли физиономия, натрапвана през последните 30 години, изключвам телевизора. Не може да си на сто лазарника и да искаш да правиш политика, в която трябва съвременно мислене, липса на сън, динамика, експресивност, знание. Не може в българския парламент да допускаме представителство на онези, от които с днешна дата жестоко страдаме. 70 години мъчение. По това време са си отишли толкова много хора, в очакване и надежда за голямата промяна, а не за измамната подмяна. Омръзна ми от българските восъчни фигури. Те са просто експонати. Дали за музея Мадам Тюсо или за нашенския във Велико Търново все едно. Да отдадем и тази чест.
България все още е жертва на чедата на тоталитаризма. И веднъж завинаги трябва да приключим с тази гротеска, която съсипва, унищожава и деформира цели поколения. У нас в живота и политиката винаги е имало реваншизъм и война. Нима това е новост. Нима не си спомняте времената на атентатите на гара Буново или терористичния акт в църквата „Света Неделя“. А времето на мутрите, рекетьорските организации, терорът над бизнеса и обществото. В България войната е била проповядвана от кукловодите като начин на живот. Ползват тактиката „Всичко твое – имущество, бизнес, прогрес вече не е твое. Наше е.“
Днес всички сме жертва на уродлива политика, родена от хора с болни мозъци и малформации. Нима чуваме за първи път и думата реваншизъм и война. Има война на пътя, измират стотици. Има война в семействата, разделят се стотици. Има война в бизнеса, няма икономика. Има война в администрацията, делят се на партии и работят срещу всеки, които не обслужва интереса им. Има война в живота ни – малцинството се разпорежда с бъдещето на мнозинството. Има война между хората, разделени съзнателно от политически формации. Едните са станали жертва на гнусни идеологии, а другите симпатизанти на лесно придобити удоволствия. Има война и реваншизъм на всеки ъгъл у нас. Има война между съседите, между децата, между животите.
Защото няма справедливост.
Защото няма морал.
Защото няма съвест.
Защото Човешкият живот е подложен на геноцид и тормоз.
Защото трябва веднъж завинаги да се приключи с любовта по миналото и да се реже до корен. До дъно.
Когато няма честна игра и ясни правила, тогава се ражда враждата. Когато толерантността се изражда, тогава се задвижват механизмите на самозащита и отбрана. Когато омразата е национална доктрина, покрай сухото гори и мокрото. Жестоката грешка на българина е, че не се раздели с комунизма навреме и качествено. Той и лаборантите му унищожиха България. Спете си. И от време на време псувайте съседа, телевизора, политиците.
Толкова ли е трудно да се разбере, че безплатен обяд няма. И, че фантасмагориите за безплатни придобивки и раздаването им на ангро по всички структури на държавната и общинска администрация се плащат с пари, които не падат от небето. Дори почивките, бонусите, заплатите, командировките и всички привилегии на работещите на държавна хранилка, ги плащат бачкаторите! Парите в държавния бюджет не падат от Марс. Колкото по-рано се запушат всички безумни дупки от кражби, течове и неразумни разходи, толкова по-голям шанс имаме да излезем от блатото!
Цвета Кирилова, Сдружение Азбукари
