Изборите на съдиите за техни представители във ВСС минаха при голяма активност. Дали обаче тази активност ще доведе до очакваните от обществото позитивни резултати или тя е мотивирана с бележки и мейли?
Предложеният с бележка от Георги Колев негов кандидат не беше избран, но беглият поглед на избраните кандидати води до логичните изводи, че новият ВСС няма да е нищо по-различно от старото. Това заяви пред Фрог нюз юристът Даниел Божилов от НПО „Ние, гражданите”.
Първият извод, който бие много сериозно на очи е, че има значително политическо вмешателство. Този извод се налага от избора на съдиите Севдалин Мавров, Боряна Димитрова и Атанаска Дишева. При тези съдии политическите обвързаности са повече от видни.
Севдалин Мавров е едно от емблематичните лица на юридическото лоби около бившия премиер Сакскобургготски. От 2001 г. той беше главен секретар на Министерски съвет, като остава такъв и по времето на Станишев, тъй като междувременно е прокарал чрез НДСВ закон, който го е превърнал в недосегаем държавен служител.
През 2010 г. явно решава да се оттегли от политическите длъжности и кандидатства за съдия във ВКС, където е избран без проблем.
Боряна Димитрова за първи път влезе в общественото полезрение след доста изненадващия и спорен избор за председател на ОС-Бургас. Тогава тя е издигната за административен ръководител от квотата на ДПС, като същата е избрана без един ден стаж в този съд.
Атанаска Дишева пък е съпруга на Генади Дишев - един от водещите активисти на формацията на бившия правосъден министър Христо Иванов.
Останалите трима избрани съдии Цветинка Пашкунова, Олга Керелска и Красимир Шекерджиев са съдии от ВКС. Не са известни в обществото със скандали или обвързаности.
При тази конфигурация и като се вземе предвид издигнатите кандидати от коалиция „Срещу съдебната реформа” от парламентарната квота едва ли може да се очакват някакви сериозни реформи в тази сфера. Видно е, че различните нерегламентирани играчи в системата се борят да запазят своето влияние, като очевидно усилията са насочени към осигуряване на необходимото мнозинство за избор на нов Председател на Върховния административен съд, а на един последващ и нов Главен прокурор, отколкото към създаване на силен ВСС, който да е носител на сериозна реформа. Последната е жизненоважна за България.
