В близкото обозримо бъдеще Македония няма да влезе в ЕС поради ниския си жизнен стандарт. Европа няма интерес да понижава стандарта си чрез приобщаване на слаби икономики и демокрации. Тя има интерес да укрепи икономиката си и демократичната си система. Македония си отваря врата за начало на преговорен процес, но той ще бъде дълъг – минимум 10 г. Това заяви пред Фрог нюз македонистът от БАН д-р Спас Ташев.
- Г-н Ташев, срещата на Бойко Борисов с македонския му колега Зоран Заев доколко ще е от полза на Македония? Ще помогне ли на нашата съседка да стане член на ЕС и НАТО?
- Срещата на Борисов със Зоран Заев едва ли ще вкара Македония в ЕС и НАТО, но ще помогне за преговорния процес. Македония беше в пълен застой. Даваше мигач на дясно, а отиваше на ляво. Сега поне има някаква ориентация. Оста беше Скопие-Белград-Москва. Сега поне новият премиер иска да промени ситуацията и се опитва да разчупи едно статукво, което беше непродуктивно.
В близкото обозримо бъдеще Македония няма да влезе в ЕС поради ниския си жизнен стандарт. Европа няма интерес да понижава стандарта си чрез приобщаване на слаби икономики и демокрации. Тя има интерес да укрепи икономиката си и демократичната си система. Македония си отваря врата за начало на преговорен процес, но той ще бъде дълъг – минимум 10 г.
- Заради помощта, която очаква Заев от България за НАТО и ЕС, ли смекчи тона си към нас? Знаем за хулите му по наш адрес.
- Имаше такъв период. Но нека да не се вглеждаме в неговото личностно минало, тъй като Никола Груевски не пада по-долу от него. Груевски беше служител на Балканска банка, която е българска. Дълго време е бил на българска заплата, но това не му попречи да провежда отявлена антибългарска политика. Мисля, че Зоран Заев си е направил изводи от грешките си.
- Заев не отговори на въпроса дали ще направи официален албанския.
- Ситуацията в Македония е патова. Има надмощие все още на ВМРО ДПМНЕ. Без подкрепата на албанските формации той не би могъл да направи промени. Колкото повече нараства политическата тежест на албанския фактор, толкова повече албанският език ще се превръща в официален.
- Заговори се за промяна на името на Македония. Вардарска Македония по-подходящо ли е?
- Има доста дебати в македонското общество, които са полюсни. Трудно ще решат коя опция за тях е най-приемлива. Пак ще се намеси албанският фактор. Първите, които искаха да се промени името на държавата, са албанските партии, тъй като Гърция беше поставила като условие за членство в НАТО промяна на името. Тогава албанските партии казаха: „До гуша ни дойде от това име, искаме да станем член на НАТО”. Така че активният фактор на промяната ще бъдат албанците. Разменихме си ролята с тях. Вместо нашата дипломация да стане по-стратегическа, да има визия напред, ние тичаме след събитията. Темите, за които разговаряме, не са теми, които трябва да са на дневен ред. Ние в момента гасим пожари.
- За жп линиите слушаме всеки път при срещата на държавните мъже на двете страни...
- България по време на Първата световна война във военни условия е построила над 600 км железопътна линия в Македония. Сега в модерния 21-ви век не можем да построим 50 км, с които да свържем двете мрежи на България и Македония. Декларираме желание, но не мислим в тази насока.
- Излезе информация за руска агентура, работила у нас 10 г. срещу интересите на Македония.
- Няма как да знам това. Но следейки руските медии през последните години ще видим, че нещата се представят тенденциозно и в това число и спорът откъде произхожда славянската азбука. Русия се опитва да играе роля на Балканите. Тъй като тя усеща, че България се изплъзва или не е в нейната сфера на влияние, търси с кого да компенсира. Именно Русия подкрепи правителството на Груевски. Беше предложена опция на Македония да стане член на Евразийския съюз.
Интервю на Даниела Николова
