Вместо да громят ГЕРБ за импотентността им в парламентарната дейност, а вожда Борисов за сламените битки с катастрофите и чиновничеството, БСП се хвърли да си иска Бузлуджа. ”Чинията” на Бузлуджа. Гледат към нея и петолъчката, а в съзнанието им се превъртат кадри с бригадирски колички и манифестации на 9 септември.
Корнелия Нинова е интелигентна жена и знае, че БКП в онзи вид е мъртва завинаги. Живота отдавна отрече плановата икономика, петилетките, конгресите в НДК, пленумите и тезисите за повишаване на раждаемостта и превръщането ни в нация техническа. Нинова обаче се надява „марсианската” отломките от партийното величие да сплотят оределите редички на партията. Поне малко. Поне още една година.
Темата за Бузлуджа е удобна и заради друго. Тя измества фокуса от корупцията, ограбването на държавата чрез обществени поръчки, реформата в съдебната система, фалирането на КТБ и разграбването на активите й, тиранията на мафиотско-политико-олигархичния модел Кой, диктатурата на прокуратурата, липсата на инвестиции, проблемите във финансовата система (има такива, въпреки възторжените отчети и хвалби), лобистки промени в закони и пр. Все работа на опозицията, за каквато претендира БСП...
Няма как Корнелия да вярва, че хора, останали без работа, мизерстващи в умиращи села и градове с унизителни пенсии и заплати, останали без деца и внуци, хукнали да се спасяват по чужбина, се интересуват от алената петолъчка на Бузлуджа. Никой не е чак толкова луд. Наясно е също, че „червените” милионери не примират от щастие, че трябва да се изръсят за реставрация на „чинията”. Предостатъчни са им подкупите и рекета, които плащат.
Реанимирането на комплекса на Бузлуджа би имало някакъв смисъл, единствено като туристическа атракция. Да турят там восъчни фигури на Димитър Благоев, Георги Димитров и Тодор Живков, да се аранжират картини и скулптури от времето на култа, стихове за партията и вожда. Цената на билетчетата би се удвоила, ако се осъществи видеовръзка с мавзолея на Ленин на Червения площад в Москва. Да се организира и прием на „почетни членове на БСП”, които ще получат червена членска карта. Срещу 10 евро, да речем. Може под някоя бука да се закълнат и във вярност към марксизма и комунизма – още 5 евро – накичват ги и със значка. Има обаче един тънък момент. Щом БСП иска да направи връзка от Бузлуджа до сегашното „Позитано” 20, ще трябва да включи в проекта и лагера в Белене. Неприятна тема, но става за бизнес. От Бузлуджа веселите туристи могат да бъдат извозени с рейсове до затвора край Белене. Купуват си още едно билетче и получават шанса да прекарат няколко часа в мърлява и воняща килия като "враг на народа". В Германия вече печелят от такава идея с някои казарми от времето на ГДР. Самият Георги Кирков е казал преди сто и повече години, че „Името на партията за някои другари е търговска марка и реклама, чрез която да въртят бизнес и трупат печалби”. Неслучайно са му викали Майстора...
Ако Борисов не беше толкова зает с геополитически и вселенски проблеми, можеше да се сети и да предложи на Нинова Бузлуджа в комплект с Белене. И Каракачанов можеше да се включи с оферта за нощувка в изтърбушена казарма и вечеря войнишки боб и сутляш... ОПГ, както сполучливо нарича колегата д-р Филипов коалицията "Обединени патриоти" - ГЕРБ, храни и приспива БСП. 
Партийната "чиния".
Ако отсеем обаче плявата от зърното в тази театрална крамола за Бузлуджа, нещата изглеждат съвсем различно.
През 1868 г. на връх Бузлуджа четата на Хаджи Димитър се сражава с турските войски. 30 български юнака срещу 800 души перфектно въоръжени и обучени редовни войници. Няколко часа, през които българските момци извършат чудеса от храброст, отблъсквайки аскера. Оцеляват малцина. Сред загиналите е и Хаджи Димитър.
Драматичните събития вдъхновяват Христо Ботев да напише гениалната си поема „Хаджи Димитър”.
Той, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят....
Стефан Караджа е тежко ранен и пленен няколко дни преди това. Последните му думи са: „Една кръв ни остана... да я оставим в земята си...”.
На 2 август 1891 г. Димитър Благоев събира около 30 съмишленици в подножието на връх Бузлуджа (не на самия връх, където се е чествала годишнина от сражението на ХаджиДимитровата чета). Сбирката взема решение за създаване на Българска социал-демократическа партия. По-късно мероприятието е наречено Бузлуджански конгрес.
Всеки българин, па бил той и социалист, ако е средно образован и не е партиен фанатик, може да прецени историческата стойност и посланията на двете събития.
Лято, лято, но малко разум не е излишен. Няма партийна история, която да е по-ценна от националната. И освен това: паметникът на бузлуджа не е веснароден, а събирателен образ на тоталитаризма. Когато ръководната роля на БКП бе точка 1 на Конституцията. Да се възстановява такъв симвал е меко казано обидно за болшинството от българите.
Огнян Стефанов
