Човекът, посветил живота си на морето и риболова, е категоричен, че най-големият проблем на родното ни черноморие е безразборното строителство, унищожило хиляди декари девствена природа и гори, както и грозните сгради.
Едно морско интервю на Мария Любенова за в. „България”, Чикаго
Името на бай Руси е емблематично за Китен – местните хора казват, че е най-добрият рибар по Южното черноморие. Той е и живата история на Китен – на 68 години, с основно образование, водач на полицейско куче повече от 20 години в РПУ – Приморско, със стаж като рибар 50 години. Има една дъщеря, педагог по образование, която в момента се занимава с хотелиерство, внучка, която учи в Руската гимназия в Бургас и внук – студент по туризъм на о.Тенерифе. За себе си казва, че винаги е гледал позитивно на нещата от живота, не е мислил да емигрира никъде и признава, че за първи път някой му иска мнението за нещо – било то за работа или за това, което се случва днес в България.
- Бай Руси, виждам, че си доволен, че живееш в Китен, какво означава градчето за теб?
- Да, наистина съм доволен. Китен расте, хората са доволни и животът им има смисъл сега. Беше заседнало селце някога. През 1956-та - 57-ма година тук се идваше само с конски каруци и рибата, която се вадеше с грипове и таляни, с конски коли се извозваше до Созопол и Бургас – за вас лъжа, за мен истина... По 40 тона и повече на ден риба се вадеше (смее се бай Руси, виждайки въпросителните в погледа ми). Поради липсата на превоз тогава много от нея се хвърляше. Виждал съм с очите си да се заравя в ями по 5 тона хубава риба. И въпреки, че господ е дал храна в ръцете на хората, през 1948 г. си спомням, че тук беше голям глад – само варено жито и хляб ядяхме...
Чакайте, чакайте – трябва да започнем отначало. Китен се създава през 1932 г. Първоначално е имал 12 къщи на турски семейства, бежанци от Турска Тракия. Основен поминък на населението е селското стопанство, а не риболовът, както си мислят повечето хора. И аз имам 64 дка ниви, но не ги гледам, предпочитам да ловя риба – първият рибар тук и в моето семейство, който е усвоил занаята до съвършенство. Но в Китен има и други добри рибари, около 70 човека, които имат самостоятелни лодки или ползват двама една и изкарват добри пари за себе си и своите семейства. Това не е много като цифра, защото не се гледа на сериозно на риболова като на поминък. Тук лятото храни хората – туризмът е основният източник за печелене на пари в момента. Във всяка къща се дават стаи под наем, изградиха се и много хотелчета - не съм ги броил, но са повече от 300 на брой. Има и над 250 ресторанта. Като съпоставите това на 1400 човека население за Китен, направете си сметката какво значи... Но знам какво ще ви впечатли като журналист – в Китен има само 5 полицая, кражби стават рядко, дори през лятото, когато има много туристи. Чистачите обаче са ни над 70 на брой и взимат, аз съм се интересувал, добри за стандарта на България заплати – по около 320 лв. на месец. Затова и всяка година туристите тук се увеличават толкова много... Спокойно е в Китен и това много ми харесва. Да, зимата хората стоят без работа, но не и аз – не минава ден да не отида до морето и да не хвана поне една риба, и така е от времето, когато се помня - още 6 годишен...
- Бай Руси, интересуваш ли се от политика? Какво си говорите мъжете, като се съберете тук – имате ли си местен парламент?
- А-а-а , аз за политика не обичам да говоря. Иначе си имаме два парламента, т.е. две кръчми, където нещата се коментират и анализират... (смее се на глас). Политиците ни са толкова “добри”, направо отчайващо, та и реклама ще се въздържа през океана да им направя. Може и да ви е смешно, но като гледам какви ги вършат по телевизията, все по често се сещам за времето на Тодор Живков... Всъщност, той изгради инфрастуктурата на Китен и сега ние сме единственото малко черноморско селище, което няма проблем с мръсните води и нечистотиите, с водопровода и с пречисването на водата. Не хваля онова време, но и не крия, че често си мисля какво ли щеще да стане, ако бай Тодор беше поживял още няколко години... За органите на местно самоуправление тук няма да говоря сега – живеят на стари лаври и те го знаят. Добре е, че не правят големи бели поне, както казват хората – като не знаеш да направиш нещо хубаво, по-добре нищо не прави (пак се смее и подканя да опитаме приготвената от него хамсия на масата и царска риба с лимон).
Ако нещо зависеше от мен, щях да потърся сметка на тези, които не следят улова на риба по забранено време и на тези, които са назначени да контролират строителството по крайбрежието, но нищо не правят, а ако правят нещо, то се нарича собствен бизнес. Сигурен съм, че точно това строителство – за мен незаконно, ще бъде един от най-сериозните проблеми на управниците ни утре. Много природа се унищожи, много грозно строителство се нарои през последните 5 години и продължава да се застроява крайбрежието – нищо девствено не остана!
- Бай Руси, никой ли не е искал да издигне кандидатурата ти за кмет?
- Не може. Не отговарям на изискванията за образование, учил съм само до 7–ми клас. Но и никога не съм имам подобни амбиции - предпочитам да си стоя в опозиция.
- Каза, че по цяла нощ плетеш мрежи – кога спиш тогава?
- Ами спя следобяд. През нощта имам други, по-важни занимания – правя си чепарета за паламуд, въдици за попчета, бяла риба или сафрид, за калкан също или плета мрежи за лефер, карагьоз, чернокоп и барбун (царска риба). Мрежа се плете много трудно, не е шега работа, малко да объркаш и риба няма да хванеш...
- Колко въдици имаш?
- Не мога да ги преброя – само около 20 съм направил тази година за паламуд. Мисля, че са повече от 1000 и всичките сам съм си направил. Правя въдици и на други хора по поръчка. А мрежи колко съм изплел - не помня. В момента само аз имам в Китен над 1 тон мрежи.
- По колко риба на ден хващаш?
- Има случаи по 1 тон паламуд на вечер да хвана. Чалъмът е да си спокоен и много внимателен. Най-трудно се хваща калкан, затова той е и една от най-скъпите риби, предлагани по заведенията ни – 20 лв. е килограмът.
- Ще дадеш ли няколко рецепти за добър улов?
- За да хванеш много паламуд, трябва да няма луна, когато ловиш на мрежа. Но удоволствието да ловиш с чепаре паламуд или на въдица паламуд и лефер е друго - най-добре е на пера от мисирка, защото съдържат фосфор и блестят през нощта. На ден съм хващал по 550 паламуда сам.
- Бай Руси, като хващаш толкова много риба, ще кажеш ли коя е най-вкусна и ще ни дадеш ли рецепта за приготвянето на някое от вкусните мезета, които обичаш да приготвяш за своите гости?
- Царската риба е много специално мезе, хамсията, която приготвям, също е чудесна и всеки, който я е опитал ми иска рецептата. Вие не сте първите.
Барбун по гръцки: Изчистват се люспите на рибата (5-6 кг), главата се маха и се поставя във вода за около 2 часа, за да се обезкърви. Не се чисти отвътре царската риба. Нарежда се след това в съд от алпака и се залива със силна саламура от гореща вода със сол (4 кг сол на 5 литра вода). Запомнете обаче нещо много важно – саламурата се слага в рибата, а не рибата в саламурата. Така се държи около 40 часа. Изцеждаме след това саламурата и заливаме с оцет, някъде 2 пръста над рибата трябва да има оцет и оставяме да престои така 24 часа. Рибата се вади след това и се изцежда на гевгир. Загрява се олио след това за около 10 минути, в което се поставят на зърна черен пипер, бахар и дафинов лист. С него се залива наредената вече в бурканчета и изцедена от оцета риба. Добре е преди да я сервирате, рибата да е престояла така поне 3 часа, ако нямате търпение да изчакате 3 дни.
Няма начин да не е вкусно, ако сте спазили всичко по рецептата!
- Бай Руси, ще напишеш ли нещо за читателите на вестник “България” в Чикаго за финал на нашата рибарска среща?
- Да, разбира се, и ги каня на гости, да се запознаем лично. Ще ги заведа и на залива Атлиман, за да им покажа откъде тръгва историята на Китен. Пък може до другото лято да се е сбъднала и мечтата ми в Китен да има рибен магазин и рибна борса, а риболовците да добият повече самочувствие и да започнат да отстояват интересите си.
Б.р. Заглавието е на "Фрогнюз"
