Марина била дъщеря на жрец идолопоклонник. Девицата загинала мъченически в името на Христовата вяра само на 16 през 270 година. На нея църквата посветила един от своите големи православни празници.
В народната традиция денят на св.Марина е известен като Маринден. Той съвпада с един от трите най-горещи дни през годината - 15, 16 и 17 юли, които българинът нарекъл Чурлига, Пърлига и Огнена Марина. А празникът свързва с народния култ към светицата - символ на небесния огън, пазителка на жътвата и сеитбата, господарка на бурите, пожарите и змиите.
На 17 юли се пали нов жив огън – покровител на ковачи, хлебари и калайджии. Добиват го двама братя близнаци, или мъже едноименици или с редки имена. Носят го по домовете и с него палят огнището, за да ги пази от небесни стихии, болести и вредни твари. Прескачат го хора и добитък, за да са здрави и жизнени през годината.
На Маринден жените не хващат ножици, конци и въжета; не шият с игли и не плетат с куки, не решат косите си, за да не ги намерят змиите, които пълзят в полето, ливадите, градините и лозята.
А жените на ковачи, хлебари и калайджии приготвят питки, намазани с мед. Раздават ги на близки и познати, за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаята.
В деня на св.Марина започват седенките. Обредното “заклаждане” на първата седянка е изпълнено с магии за любов и щастлив живот.
Стара поверие е, че светицата има и лечителска драба – помага на незрящи хора. За да намерят лек за страданието си, те ходят на аязмо или река край манастир, наречен на името на св. Марина. Мият очите си с благословена от нея вода, връзват парцалчета на близките дървета и се молят там да остане болестта.
Именници днес са: Марина, Марин, Маринка, Маринел, Маринела, Маринко, Маринчо, Маринета.
