На света има два вида хора и институции – нетни създатели и нетни консуматори на стойност.
Нетните създатели произвеждат повече стойност, отколкото консумират.
При институциите нетни създатели на стойност са всички частни фирми, които не зависят от директни или индиректни субсидии, държавните и общински институции и фирми, които предоставят продукти и услуги и са на самоиздръжка – без да консумират субсидии. ( с уговорката, че ако са законов монопол, те са паразити по друга причина)
При хората, това са тези, които отговорно поемат грижата за себе си и за близките си.
Те ходят на работа, плащат данъци и такси и по-скоро не търсят помощ, а оказват помощ на околните. Обществото забогатява и се развива благодарение именно на тези хора и институции.
Хората и институциите, които създават повече стойност, отколкото консумират.
Типични представители на тази група хора са предприемачите, работниците и служителите в частни фирми, занаятчиите и творците на свободна практика.
Тези хора се оправят сами в живота, защото имат достатъчно умения за да създават продукти и услуги, които могат да продават на свободния пазар и да живеят от това.
Това прави тази група слабо зависимa от управниците.
Тези хора и фирми са СВОБОДНИ.
Вторият вид са тези, институции и хора, които консумират повече стойност, отколкото създават.
Тази група не е хомогенна. Ще я разделим на няколко подрупи:
1. ПАРАЗИТНИ ИНСТИТУЦИИ: Тук влизат всички държавни и общински институции, които са на бюджетна издръжка и предлагат услуги и продукти, за които никой не е готов да плаща. В тази група са и неправителствени организации, финансирани с пари на данъкоплатците.
ТЕЗИ ИНСТИТУЦИИ ХАРЧАТ ПАРИ, КОИТО ДРУГ Е ИЗКАРАЛ И ПРЕДОСТАВЯТ УСЛУГИ, НУЖДАТА ОТ КОИТО НЕ СЪЩЕСТВУВА, НЕОСЪЗНАТА Е ОТ ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ ИЛИ ПЪК УСЛУГИ, КОИТО НИКОЙ НЕ ИСКА ДА СИ КУПИ НА ЦЕНА ПО-ВИСОКА ОТ СЕБЕСТОЙНОСТТА ИМ.
Такива институции обикновено твърдят, че създават стойност, но доколкото стойността е субективна, щом никой не е готов да я плати, такава няма. Единственото доказателство, че стойност съществува е готовността на някой да плати за нея.
2. Паразитиращи лица и частни фирми – съществуващи благодарение на субсидии или регулативен монопол.
3. Група на обективно зависимите хора: Тук влизат децата, възрастните, хората с увреждания и други обективни пречки да се оправят сами в живота.
4. Група на зависимите по избор: Тук влизат тези, които са здрави и работоспособни, но са избрали да живеят на гърба на другите – обикновено поради ленивост или арогантност. Такива са всички работоспособни безработни например.
5. Група на работещите в паразитни институции: Това са хората, работещи в организации, които са консуматори на стойност.
Институциите и хората, консумиращи стойност са зависими от тези, създаващи стойност. Тъй както паразитите са зависими от приемника върху който паразитират.
С годините обществена еволюция, паразитиращите институции и хора са развили методи и способи за успиване вниманието на тези, върху които паразитират. Тъй както кърлежът или комарът отделят анестезиращ секрет от който ухапаният в началото не усеща болка.
Нещо повече. Паразитиращите институции и хора са успели да убедят Създаващите, че те, Създаващите, имат нужда от Паразитите, за да живеят.
Един от механизмите е следният:
Всички хора без изключение са податливи на идеята, че някой е длъжен да се грижи за тях. СВОБОДНИТЕ по-малко от другите, но все пак и те са склонни да регресират до детското състояние на духа, при което ние прехвърляме отговорността за нашата съдба на някой друг.
Исторически, Свободните хора са започнали, прехвърляйки отговорността за защитата си на армията. Това е една от първите институции в човешката история. Вместо всеки да има грижа за собствената си защита, хората са се обединявали първо в родове, после в племена, после в държави, като основната цел на това обединяване е била защитата от чужди родове, племена или държави. Армията е създавала у хората чувство на спокойствие. Друга такава институция са съдилищата. Вместо всеки да се саморазправя с останалите членове на обществото, прхвърляли са тази грижа на съдиите. Друга такава институция е полицията – отговаря за спазване на законността в обществото, и т.н.
За да разберем генезиса на паразитизма е важно да разберем как възникват държавните институции и какво ги прави устойчиви.
По същество държавните институции са възниквали като инструменти за справяне със задачи, с които индивидът не може да се справи сам. Прехвърлянето на една грижа и отговорност от стрна на индивида към институцията го освобождава от тази грижа и отговорност и го кара да се чувства по-малко тревожен. Силната армия ни успокоява, че чуждото нашествие ще бъде по-трудно, силната полиция ни успокоява, че бандитите ще бъдат изловени, а собствеността ни защитена, уважаваният съд ни успокоява, че справедливостта ще възтържествува, и т.н.
Всеки път, когато човек прехвърля собствената си отговорност върху някаква институция, той става по-малко тревожен.
Носенето на отговорност тежи.
По тази именно причина създаването на все повече държавни институции, които поемат все по-голяма част от личните отговорности на индивида се приема лесно от повечето хора.
Защо именно държавни? – защото държавните институции понасят нашите отговорности на пръв поглед безплатно.
(Всъщност плащаме опосредствано чрез данъците си, но хората отдавна са свикнали да плащат данъци и да не носят отговорност за начина по който те се харчат)
Ако хората плащаха за прехвърлянето на отговорност към институциите на пазарен принцип, те биха прехвърлили много по-малко отговорности.
Има няколко проблема свързани с безплатното прехвърлянето на отговорност:
1. Хората стават все по-безотговорни и възпитават у себе си погрешното очакване, че ако имат някаква отговорност в тоя живот – то задължително следва да има държавна институция, която да я носи безплатно.
2. Винаги , когато прехвърляме отговорност, ние се отказваме от свобода.
3. Държавните институции не носят отговорност. Би следвало да я носят служителите в тези институции. А няма как държавен чиновник да понесе наша лична отговорност по-добре от нас самите. Например отговорността да се погрижим за нашите пенсионирани родители. Прехвърляйки грижата за тях на “социалните” ние действаме безотговорно и безчовечно, но това се е превърнало в социално-приемливо поведение. Немислимо е, че един чиновник ще се погрижи за близките ни по-добре от самите нас. Както е немислимо да дадем на някой чиновник да изхарчи парите ни в наша полза.
Отговорността по същество е право и задължение да действаме по собствена воля.
Например: Когато сме отговорни за възпитанието на децата си, ние имаме свободата да ги възпитаваме по наше усмотрение. Когато прехвърлим тази отговорност на училището, ние губим свободата да възпитаваме децата, както считаме за добре.
Безплатното прехвърляне на отговорност обаче е опияняващ процес с положителна обратна връзка, създаващ все по-безотговорни хора и все по-всесилни държавни институции.
Ще дам още няколко примера за естествено присъщи ни отговорности, които неусетно сме прехвърлили на държавни институции , губейки част от свободата си.
В образованието: Наша естествена отговорност е да решим какво искаме да учим ние и нашите деца. Министерството на образованието обаче е поело отговорността да определи коя образователна програма е единствено допустима в страната и упражнява властта си да забранява всяка друга .
Ако група предприемчиви учители измислят по-ефективен метод на обучение или програма за обучение, те нямат свободата да я предложат на хората, а хората нямат свободата да я изберат. Всички ние сме безправни роби на министерството на образованието, защото неусетно сме му прехвърлили отговорността и властта да решава кое е добре и кое не за нашите деца.
Прехвърлили сме отговорността и сме загубили свободата.
Социалното осигуряване:
Ако ние сме работливи, отговорни и спестовни, ние сме независими от държавните институции, полагащи грижи за слабите. Естествено наше право разбира се е да се включим свободно и по избор в някаква солидарна осигурителна схема.
Ако искаме.
Това обаче е невъзможно, защото някак неусетно сме прехвърлили отговорността за нашите моменти на слабост в ръцете на държавна институция и тя има властта да задължи всеки от нас да участва в измислена и управлявана от държавата схема за насилствено солидарно осигуряване.
Прехвърлили сме отговорността и сме загубили свободата.
Пенсионно осигуряване:
Грижата за нашите старини е една от важните грижи на всеки от нас. Естествено е да се подготвим за времето в което няма да можем да създаваме стойност и никой няма да е склонен да ни плаща. Има два начина – да спестяваме или да правим деца, които да се грижат за нас като остареем. Или и двете. Това са естествените начини, работили от как свят светува. Появата на монополна държавна институция постепенно е рзрушила този механизъм. Хората са длъжни да плащат на тази монополна държавна пенсионна система, а тя е една от най-неефективните организации въобще.
Ние очакваме добро осигуряване на старините си, прехвърляки отговорността си на държавен монопол и получаваме безобразно нелепо такова. ДНЕШНИТЕ ПЕНСИОНЕРИ ЧИННО СА ПЛАЩАЛИ ТОВА КОЕТО ДЪРЖАВАТА ИМ Е ИСКАЛА СРЕЩУ ОБЕЩАНИЕТО ДА ИМ ОСИГУРИ ДОСТОЙНИ СТАРИНИ.
ВСИЧКИ ДО ЕДИН СА БИЛИ ЗЛОВЕЩО ИЗМАМЕНИ.
Регулирането на заведенията за хранене:
Отварянето на един прост ресторант или хотел е сложен процес, регулиран от множество държавни институции, понесли отговорността за хигиената (ХЕИ) пожароопасността ( пожарната) и т.н. Тези институции имат пълната власт да разрешават или забраняват дейността на регулираните обекти, защото ние сме им прехвърлили отговорността да решават вместо нас къде е чисто и къде е пожароопасно.
Достатъчно би било на входа на ресторанта да има табела, на която да пище коя лаборатория е проверила за чистота или пожароопасност и какво е установила и ние да избираме информирано да влизаме ли или не. Не е необходимо това да е държавна институция. Възможно е десетки частни лаборатории да извършат проверка по покана на собственика и да оповестят резултата публично. Ако обектът не е проверен от уважавана лаборатория, клиентът ще е свободен да реши дали иска да се храни там.
Колкото повече отговорности прехвърляме на държавните институции, толкова по-безправни ставаме ние и по-всесилни стават те.
Бидейки същевременно монополни и “безплатни” поематели на нашите отговорности, тези институции се разрастват като ракова тъкан и губят каквато и да било ефективност.
ЗАЩОТО ЕДИНСТВЕНО КУНКУРЕНЦИЯТА УСТОЙЧИВО ПОРАЖДА ЕФЕКТИВНОСТ.
И така:
СКЛОННОСТТА НА ХОРАТА ДА ПРЕХВЪРЛЯТ СОБСТВЕНАТА СИ ОТГОВОРНОСТ “БЕЗПЛАТНО” НА ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ ВОДИ ДО ТОВА, ЧЕ ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ПО-БЕЗОТГОВОРНИ И ПО-МАЛКО СВОБОДНИ, А ПАРАЗИТИРАЩИТЕ ИНСТИТУЦИИ СА ВСЕ ПО-ВСЕВЛАСТНИ И НЕЕФЕКТИВНИ.
Живеем в исторически период, който можем да определим като
ДИКТАТУРА НА ДЪРЖАВНИЯ ЧИНОВНИК.
Никога в историята на човечеството институциите не са имали толкова власт, а хората не са били толкова безотговорни.
Това е характерно не само за България. Така е навсякъде.
Автор: Ивайло Пенчев, източник: Фейсбук
