Градският транспорт в София работи без утвърдена икономическа рамка. Когато няма ясни параметри, финансовите средства се изразходват на сляпо и нерационално. Над 215 милиона отиват в градския транспорт годишно, а качеството на предлаганата услуга не отговаря на очакванията на софиянци.
Проблемите по линия №111 са емблематични, но не са изолиран случай.
Транспортната задача на наземния транспорт е занижена. Натоварването по основните трамвайни, тролейбусни и автобусни линии е голямо, а интервалите на движение са над допустимото. Последните коли по някои линии са в 22.30 ч., което също е извън общоприетите стандарти за градски транспорт в европейски мегаполис. Няма реалистична преценка и адекватна реакция на претоварването по отделните линии и необходимостта от единични или съчленени автобуси. Да се чакат новите автобуси и след това да направят актуални разписания е просто бягство от отговорността за решаването на проблемите. В основата на транспортната политика на общината трябва да се постави на 1-во място пътника и неговите потребности. Градският транспорт изпълнява важна социална функция и не може да се гледа на него просто като на бизнес.
Необходим е гъвкав и системен подход при планирането на интервалите на движение и избор на превозни средства.
Това, което трябва да се случи в сферата на транспорта в Столична община, е ясна икономическа рамка, която да гарантира рационално изразходване на публичните средства, актуализиране на транспортната задача на наземния транспорт, съобразно потребностите на потребителите и цялостна преоценка на приоритетите и етапите за реализацията им.
Но за това трябва политическа воля и професионална компетентност. И двете са в огромен дефицит при управлението на обществения транспорт в София, за съжаление.
