Глоби от 1000 до 110 хиляди лева заплашват некоректните производители на хранителни продукти. Това предвижда проектът на новия Закон за храните, който бе обсъден от ресорната комисия по земеделие с участието на неправителствени и национално представени браншови организации и съюзи.
Така на санкции подлежи бизнес оператор, който пуска на пазара опасна за човешкото здраве храна или пък извършва дейност, без да е вписан в регистрите. Глоби са предвидени и за производство на храни, неразрешени за обекта.
За производство на храни с ГМО съставки глобата е от 25 хил. до 35 хил. лв., а при повторно извършване на същото нарушение глобата варира от 35 хил. до 70 хил. лв.
Относно "веганската луканка" изпълнителбият директор на Асоциацията на месопреработвателите у нас - Светла Чамова коментира, че такива производители "законово няма начин да бъдат глобени, а това са трикове, които позволяват да продават тези продукти. След като могат да измислят вегетариански салам, да си измислят и собствено име. Като се каже кренвирш да се знае какво е минималното количество месо в него", коментира "веганската луканка" Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите у нас, цитирана от Нюз. бг.
Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, приветства законопроекта и изтъкна, че от него се нуждае освен потребителят, и бизнесът. По думите й първият акцент в закона е регистрацията на всички оператори в сферата на храните. "В момента настоящото законодателството прави тази регистрация доброволна и спира контрола. На около 1 милиард лева оборот на белия бизнес в бранша, при 50% сива икономика в сектора, половината отива там", изтъкна Кукушева.
Притеснения изказаха и от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Жана Величкова посочи, че със законопроекта отново се прехвърля решаването на проблемите им за после. Макар целта да е транспониране на европейското право и отстраняване на проблемите в сектор минерални води и безалкохолни напитки, проблемите не се решават. Участниците в обсъждането постигнаха консенсус за разработване и реализиране на цялостна комуникационна стратегия за промотиране на българските храни и напитки съвместно с браншовите организации.
Ивана Радомирова от съюза на пивоварите в България заяви, че е необходимо българският потребител да бъде убеден, защо следва да избира българските храни. По думите й това няма да стане със законодателни инициативи, ако от бранша не са изключително отговорни като производители. Според нея е необходима дългосрочна програма в подкрепа на българските храни, както и създаването на работна група към Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) с участието на неправителствени, браншови организации и съюзи.
Десислава Танева изтъкна, че подобна стратегия е необходима. По думите й тя е в дълг към българския потребител и националната и хранителна сигурност. Призив да се разшири обхватът на схемата училищен плод с плодови сокове и нектари отправи Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци , но не получи подкрепа от земеделското министерство.
