Предложения за промени в Закона за здравното осигуряване предвиждат задължаване на лекарите да предписват по-евтини лекарства, стига те да имат еднакво терапевтично действие с по-скъпите медикаменти.
Frognews.bg, който разполага с готовия вариант на законопроекта, потърси мнението по казуса на здравния експерт Аркади Шарков. Той е завършил бакалавър по "Социология" в УНСС, а след това магистратура по "Публични политики" в универститета в Маастрихт. Работил е в сферата на проектите с европейско финансиране, както и в сферата на устойчивото развитие. Експертизата му е в сферата на общественото здраве, данъчното облагане и държавния бюджет. Към момента е консултант на компании в частния сектор и анализатор в ЕКИП.
- Г-н Шарков, част от промените в Закона за здравното осигуряване предвиждат задължение лекарите да предписват по-изгодни за Здравната каса лекарства на пациентите си. Как ще коментирате тази мярка?
- Ами нека започнем от там, че става въпрос за лекарства със същото терапевтично действие, но на по-ниска цена, сиреч – генерични. Накратко тези лекарства са изгодни не само за НЗОК, но и за самите пациенти, понеже бюджетът на Касата се пълни от вноските на всички, които работим. Т.е. по-изгодни за НЗОК – по-изгодни за нас.
Един от основните проблеми с потреблението на публичния ресурс на касата е това, че се разходва нецелесъобразно и неефективно, а после слушаме ежегодните жалейки на определени заинтересовани лица, че системата е недофинансирана. Нека не забравяме, че бюджетът на НЗОК расте ежегодно. Тази година той е почти 3,5 млрд. лева, през 2010 беше 2,5 млрд. Тоест въпреки ежегодното увеличение някои хора са отново недоволни, че парите не достигат. Факт е – чуждите пари никога не достигат.
Мярката, която касата предвижда е добра, проблемът е в изпълнението и контрола ѝ. Т.е. за да се задължат лекарите да изписват по-евтиния медикамент трябва да има средство за мониторинг, в противен случай това остава просто поредния закон, който ще се спазва частично или няма да се спазва. Много е важно също така тази мярка да бъде обяснена на пациентите, за да си търсят правата, когато отидат при личния лекар.
- Възможни ли са обвинения в лобизъм, тъй като тези промени могат да облагодетелстват български производители на медикаменти?
- Обвиненията в лобизъм са несъстоятелни. Първо защото практиката да се изписват доказани и изпитани генерични медикаменти в цяла Европа е факт и второ защото имаме такива препоръки от Европейската комисия. Давам прост пример – по данни на Медисинс фор Юръп – около 56% от медикаментите изписвани в Европейския съюз за генерични – първо, защото цената е много по-ниска, а качеството е същото и второто – защото това позволява на местните здравноосигурителни дружества да обхванат много по-голям обем от пациенти. Една от препоръките на Европейската комисия към България е да се подобри достъпът до здравеопазване и понеже не откриваме топлата вода можем да вземем добър пример от другите европейски държави като Франция, Великобритания, Холандия и пр.
- Очаквате ли съпротива от пациентски и лекарски организации към планираните промени?
- Такава съпротива има от години, макар и да не се извършва пред камерите и обществото. Аргументите са от рода, че генеричните медикаменти не са с еднакви терапевтични качества, както оригиналните. Другият аргумент е, че това ще възпре лекаря да предписва медикаменти по негово усмотрение.
За първия аргумент доказателствата са тоновете клинични проучвания за ефективността на генеричните медикаменти, извършвани под строг контрол, а също така и проучванията на държавните лекарствени агенции, в България това е Изпълнителната агенция по лекарствата, които нямат право да допуснат генеричен и биоподобен медикамент на пазара, освен ако не е със същите физико-химични и терапевтични качества върху човешкото тяло, както оригинала.
Отговорът на втория аргумент е, че когато лекарите предписват лекарства, платени с публичен ресурс те трябва да се съобразят максимално с ограниченията на бюджета, а също така и с ограничения бюджет на пациентите. Ако говорим за реимбурсиране – когато един оригинал за 15 лв. се реимбурсира на 50%, пациентът доплаща 7,50 лв., а когато еквивалентния нему генерик за 5 лв. се реимбурсира на 50%, пациентът доплаща 2,50 лв. Кое е по-разумното според вас? По повод част от пациентските организации – вижте от кого и как се финансират техните бюджети и ще схванете защо скачат на подобни мерки.
- Какво ще е реалното отражение на тази мярка върху бюджета на НЗОК, който, както знаем, страда от недофинансиране всяка година?
- Както казах по-горе, проблемът не е във финансирането, а в разходването на бюджета. Ежегодно той се увеличава, и всяка година бива актуализиран от правителството през октомври. Хубавото е, че зам.-министърът Кирил Ананиев, който е в Надзора на НЗОК от страна на финансовото министерство държи юздите, в противен случай и НЗОК и БЛС ще надуват бюджета на НЗОК до безкрай.
Изпълнен добре, законът би предоставил възможност да се увеличи обема на покритите пациенти, без да се налагат нови увеличения в бюджета на Касата, т.е. ще бъдат направени икономии на мащаба. Ежегодно здравноосигурителните ведомства на територията на ЕС спестяват около 100 млрд. евро от изписването на генерични медикаменти. Другото, което не трябва да забравяме е, че много от пациентите прекъсват лечението на своите хронични заболявания, поради недостиг на средства – такава мярка е щадяща спрямо бюджета на касата и бюджета на пациента, а и индиректно би намалила опасността от летален изход от дадени заболявания.
Разбира се такъв закон изисква множество подмерки, които да контролират изпълнението му. Ако НЗОК, а след това и народните представители решат тази мярка да стане реалност – ще трябва да осмислят много внимателно изпълнението ѝ. Един от начините за контрол е въвеждането на електронно здравеопазване в частта електронни рецепти, при които всеки изписан медикамент ще бъде директно записван в общ регистър, за да се следи за вредни практики. Друг полезен ход би бил промоционална кампания в подкрепа употребата на генерични медикаменти от страна на НЗОК и Министерство на здравеопазването.
Интервюто взе Михаил Кръстев
