Цацаров: Този цирк ми идва в повече! Казал драматично репликата и си тръгнал от заседанието на Висшия съдебен съвет. Възвишен Цацаров, омерзен от плебса и дрънкането на някакви железа пред портите на магистратския трибунал...
Плебса обаче е глуповат, недодялан и току писка невъзпитано: Г-н Цацаров, главен прокуроре, не ти плащаме от джоба си за тъпи скечове, а да свършиш някаква работа в обвинението. Ако можеш. Но май и работата ти идва в повече, защото взе много да се дразниш от неща, които уж иронизираш като дребни и незначителни.
Развитите болтове от колата на НСО, возеща шефа на ВАС Лозан Панов са такова маловажно нещо - сам го каза. Но щом се появиха пред ВСС – бягайте краченца, да бягаме – казала лисицата, като чула подире си кучешки лай...
Плебс, аутсайдери, какво да ги правиш. Да не бяхме в Европейския съюз, щяха да видят тия мръсници кон боб яде ли, но...
Припомням, че на 27 март 2017 г. пред ВСС яки татуирани мъжаги с маски размахваха прясно отрязани кървящи агнешки главички, символизиращи протест срещу Лозан Панов. Цацаров тогава се усмихваше благородно и видимо в добро настроение участваше в заседанието на ВСС. И възпитаникът на милиционерското училище, а сега шеф на ВАС Георги Колев също не се гнусеше тогава от капещата кръв по тротоара. Ами вдигнете хонорара на джелатите с главичките и им заповядайте денонощно да са пред ВСС, бе хора. Щом това ви облагородява. Може да дислоцирате и една група пред дома на Панов. Абе, Шиши да не е закъсал с парите? Нали Бойко му харизал и ВПК? Да се бръкне за каузата на диктатурата – все пак му реализирате мечтите...
Цацаров казал още, че го нападат медии на обвиняеми и подсъдими. Става дума за медии, които не Му правят свирки. Казал го с погнуса. Ако обаче прокурорите Му служеха на конституцията и закона, а не на Шиши, Бойко и компания, медиите, които Му правят свирки, щяха да са на осъдени.
Ако все още не сте в затвора, това не е ваша заслуга, а наш пропуск. Казал го е? - Дзержински, Феликс Едмундович. По чекистки ясно и по болшевишки брутално. Колко много би им се искало на Цацаров, Сарафов, Гешев и компания да са го казали те. Или поне един от тях. Могат обаче да компенсират това историческо ощетяване чрез запълване на пропуска.
На г-н Цацаров му писнало от цирка с болтовете, срещата в ЦУМ, изявите на Лозан Панов, натякването за румънския модел за борба с корупцията, за връзките му с Пеевски, участието на обвинението във фалирането на КТБ и пр. Но не му писна нито веднъж от мафиотските набези на Пеевски и компания в разграбването на държавата, криминалните му сделки. Нито от съмнителните обществени поръчки и писанията за участие на премиера в задкулисни схеми и сделки. Това не го дразни.
А не му ли минава през ума, че и на нас ни е писнало от неговите циркаджилъци? От съвъкупленията на прокуратурата с върха на изпълнителната власт и мафиотския кръг Кой, например?
И защо мълчи още за „онзи” SMS, изпратен по време на съвещание на ВСС до премиера Борисов? От срам? От страх?
Когато някой ден и в тази страна демокрацията победи, Цацаров и подгъниците Му ще имат достатъчно време да си спомнят и анализират времето, когато тук бе диктатура на прокуратурата, простащината и арогантността. Ако там, където ще бъдат за дълго, вече да е разрешено ползването на интернет, ще могат да пращат постинги в мрежата, за да борят самотата и клаустрофобията.
Апропо, знаете ли какво е станало на 20 юли 1926 г. по време на пленума на ЦК, на който Дзержински държи пламенно слово цели два часа? „Вместо икономически силна държава, създадохме бюрократична, корумпирана и непрофесионална машина, която убива всяка смислена идея. Краде се на всички нива, а в управлението – най-много. Хаос. Не помогнаха и разстрелите.”. Цитатът е от тази реч. В края на саморазобличителната изява Железният Феликс получава инфаркт, пада и след час умира. Така човекът с хладен ум и горещо сърце бе убит от чудовището, в чието сътворяване участваше лично...
Огнян Стефанов,
гражданин с три обвинения,
повдигнати за година и половина
П.П. И знам, знам колко е отмъстителен главният прокурор, както и че се е заканил да преследва до дупка негодяите като мен... Чувал съм това десетки пъти, предупреждавали са ме колеги и приятели да внимавам, да го давам по-леко. В смисъл да се крия ли? Да треперя или да му целуна ръка и да поискам прошка за „лошото” си възпитание и писания? А дали той знае какви хора сме негодяите?
