Ивайло Нойзи Цветков седеше в просторната си всекидневна и отпиваше Aperol Spritz от разкошна кристална чаша, която беше закупил на търг в Бристъл.
Чашата беше част от сервиз, принадлежал на семейството на легендарният пътешественик Томас Едуард Боудич, който беше отпил глътка бренди именно от една от чашите в този сервиз когато през 1817 година бе успял да утвърди британската колония Златен бряг (днешна Гана).
Днес обаче Ивайло Нойзи Цветков беше изнервен.
На стената на негови съпартийци от легендарната коалиция “Nouvelle République” беше пълно с хвалебствия относно новата песен на Азис, която носеше името „Мотел“ и представляваше някаква история за бежанец, който дава водица на скинхед в автобус, мязащ на софийския 111.
„Добре де, какво толкова намират в тази синтетично – неоаграрна инвенция, съпроводена с бихармоничен минор и макам хиджас, последван от петстепенните арабски и الماهور и الذيل и العراق и الاصبهاني.
Да, разбирам социално – патетично – инфантилната постмарксистка любвеобилност на кадрите, в които, както казваше Кант „Zwei Dinge erfüllen das Herz mit neuer und zunehmender Bewunderung und Ehrfurcht erfüllen, desto häufiger und kontinuierlich reflektieren dies: der gestirnte Himmel über mir und das moralische Gesetz in mir“. И въпреки това не схващам клъстерното наслагване на лигави, почти et deformia meditari; potest enim et aurem meam съзвучия и словестни конструкции, водещи до апокалиптичното псевдофламенково провикване АЛЕЛЕЛЕЙ ЛЕЙ ЛЕЙ ЛЕЙ“ – си мислеше Нойзи, докато с досада палеше нова папироса Double Corona Regius Cigars Ltd.
В този момент по телевизията започна предаване.
Пред народното събрание стоеше Азис, в компанията на няколко граждани, които носеха плакати, издаващи тяхната принадлежност.
На плаката на един от гражданите ясно се виждаше „Граждани за румънски модел в хомеопатията“, а момичето до него носеше тениска с надпис – „Антиваксъри за реформа в Ботунец“.
„Аз идвам, за да бъда социален, за да преборя омразата и за да бъда вашият бард, но и борец за свобода и демокрация“ – изрече Азис, а хората около него започнаха да скандират разнбообразни неща като „Ръгъдъ дъгъдъ дъг – а бе, не мо‘а да се запра“ и „Азис – ти си нашият Маковей“.
Нойзи ужасено изпусна чашата с Аперола и натисна копчето на дистанционното.
„Est vide quam horribili cum values mutata sunt“ – рече си Нойзи – „самата идея за този неодемократично – социален гювеч, придружен с известна соматично – кататонична реверсивност в самият смисъл на tragisch, verzweifelte Mittelmäßigkeit zivile Macht носи тъгата и безнадедната алиенация на социопатичния либерален бюргер, отчаяно притиснат межд неомарксизма, псевдонаучните поп текстове на Дан Браун и жалката реверсивна дегенеративност на левите инфлуенсъри.
Мразя Ницше, но в случая няма как да не се съглася, че Кrieg und Mut haben mehr große Dinge als die Liebe zum Nächsten getan. Nicht Ihre Sympathie, aber Ihre Tapferkeit hat gespeichert, so weit vom Unglück betroffen“ – помисли си Нойзи и за да разсее налегналата го мъка изключи телевизора и си пусна нещо по – лекичко, като за събота предиобяд – един от ранните опуси на Карлхайнц Щокхаузен.
Автор: Венци Мицов, източник: Фейсбук
*Заглавието е на редакцията.
