Напрежението между Русия и САЩ видимо се повиши и e на крачка от възможен тежък инцидент. Характерът на отношенията на САЩ с Китай също е далеч от изясняване. Според влиятелни медии („Гардиън“, „Файненшъл таймс“) на „медения месец“ Тръмп–Си е сложен край. Това сочи анализ на Института „Иван Хаджийски”.
С антииранските си действия и с неизменно твърдата позиция срещу режима на Асад в Сирия САЩ все по-активно залагат на два съюзника: кюрдите и Саудитска Арабия.
Саудитска Арабия обаче същевременно гледа и към Москва за военни доставки и партньорство по ключови теми (проектира се безпрецедентна визита на саудитския крал в руската столица). Турция пък видимо се противопоставя на проекта за създаване на кюрдска държава, толериран от САЩ. Ситуацията с Катар пък още повече отдалечава Турция от САЩ.
Така близкоизточната криза консолидира взаимодействието между Русия, Иран и Турция – по-далеч от САЩ – и това е още стъпка към многополюсен свят. Друг симптом за променящия се глобален баланс е Шанхайската организация за сътрудничество, която придобива респектиращ мащаб. Съвкупният й пазар вече обхваща половината от населението на Земята.
Израел приветства края на ерата „Обама“ и идването на Тръмп, но сериозно сближаване на Израел и САЩ досега не е налице, включително и поради нежеланието на Вашингтон да изпълни предизборно обещание – да премести посолството си от Тел Авив в Йерусалим.
На този фон продължава тежкият вътрешнополитически конфликт в САЩ и в някои отношения дори се изостря. Битката на Тръмп с водещи медии навлиза в открита фаза. Терминът „война“ за тези отношения се използва всекидневно, особено от CNN. „Ню Йорк Таймс“ излезе на първа страница с подборка, озаглавена “President Trump’s Lies: The Definitive List”. Тръмп не му остана длъжен и нарече вестника „пародия на медия“.
„Сраженията“ около „руската връзка“ ескалират с показанията на бившия директор на ФБР Коми, според когото подкрепата на Путин за Тръмп е била „извън съмнение“. На обратния полюс застава главният прокурор Джеф Сешънс, който отхвърли каквито и да било данни за руска намеса. Получиха се две паралелни американски реалности.
Неяснотата в Европа намалява
След втория тур на френските парламентарни избори, изборите във Великобритания и социологическите сондажи в Германия европейската картина започва да се изяснява. Онова, което беше поставено под въпрос – водещото начало на френско-германската ос – вече се преутвърждава. При новата политическа конфигурация Лондон едва ли ще бъде в състояние да държи инициативата в преговорите по Брекзит.
Франция и Германия ясно ще заложат на платформата за „двете скорости“. Стартираната от ЕК процедура срещу три „вишеградски“ държави, Полша, Чехия и Унгария, относно приема на мигранти, е показателна за готовността на „западните“ елити да бъдат твърди.
Само преди няколко месеца изглеждаше сякаш правилата са пожелателни. На този фон България отчетливо, макар и все още неофициално, застава на страната на „Стара Европа“.
България на сцената на външната политика – за пръв път от много време насам
Отдавна не е било международната активност на българския политически елит да бъде централна тема за медиите и обществото. Причината е най-вече в това, че започна председателството на „тройката“, от която България е член.
Борисов вече има и самочувствието на един от „старите“ европейски лидери. С малки изключения държавните и правителствените ръководители, с които заседава в Брюксел, са заели постовете си след него.
Посещението на Зоран Заев в София бележи поврат в отношенията между България и Македония след продължителното „изстудяване” по време на управлението на Никола Груевски.
Като имаме предвид колко близки отношения имаше Борисов дълги години с Груевски, сегашната промяна говори за съзнателно и координирано влизане на България в нова европейска и балканска роля.
И ако европейската интеграция на Македония е дълъг процес, то влизането в НАТО става постижима средносрочна цел. Визитата на външния министър Никола Димитров в Атина донесе новината за възможна отстъпка на Македония по въпроса за името – което е основното искане на Гърция. А договор за добросъседство може да удовлетвори позицията на България.
Всичко това би могло да значи не само „пътна карта“ на Македония към ЕС, но и далеч по-важните в случая гаранции за нейната бъдеща териториална цялост – нещо, от което България има сериозен интерес.
И същевременно това е стъпка към откъсване на страната от сръбско и руско влияние, към стесняване на възможностите на Русия за въздействие върху Балканите.
Стабилизация на основните фактори у нас
Новият правителствен формат в България стабилизира позициите и посланията си. Може да се каже, че общественото мнение „свиква с идеята“ за новото мнозинство – за това говори укрепването на основните социологически показатели.
Борисов се чувства политически все по-комфортно. Той е доказал, че безкрайните серии от мини-скандали във властта не се отразяват на неговия авторитет, а напротив, го превръщат в незаменим арбитър.
ГЕРБ като партия стои единно, въпреки отделни признаци (например по повод на самолетите „Грипен“ или на НДК), че съществуват разминавания между отделни лобита.
Патриотичната коалиция засега опровергава критиците си поне по две направления: че тежките дългогодишни противоречия между партньорите ще провокират разпадни процеси и че сериозните програмни разминавания с ГЕРБ сравнително бързо ще поставят мнозинството на карта.
ДПС показва „мека сила”: публично афиширана опозиционност и гласуване против мнозинството, но без координация с другата опозиционна сила БСП и без голяма политическа енергия. Скрита, но твърда готовност Борисов да бъде подкрепен при определени условия, които предполагат излизане на ОП от властта. Натиск над ОП, включително и на международно равнище.
Заедно със стабилизацията на властта обаче се стабилизира и опозицията. БСП се очертава като енергична опозиция, която постоянно създава „новини“ и поражда казуси. За пръв път от година насам вътрешните противоречия и междуличностни конфликти при социалистите не са основна тема в медийното им присъствие.
Мощната атака срещу главния прокурор Сотир Цацаров, набрала сили след т.нар. ЦУМ-гейт, също постепенно затихва в светлината на рязката активизация на прокуратурата в последно време.
Балансите на властта
Формира се ситуация с ярък премиер, с правителство, което остава в неговата сянка и с неактивен парламент. На фона на свръхактивността на Борисов (и на заместника му Цветан Цветанов) всички министри изглеждат второстепенно и не се открояват фаворити, както преди. Мнозина наблюдатели отбелязват, че никога досега Народното събрание не е било толкова пасивно в законодателен план, макар и да става трибуна на словесни престрелки.
Освен БСП, остават още два фактора, които са източник на дългосрочно притеснение у Борисов – Слави Трифонов и президентът Радев.
Ясно е, че президентът Радев не се вписва в политическата тактика на Борисов и, както сме споменавали в предходни анализи, политическият сблъсък между двамата е вероятен, макар и в бъдещето. С такъв сблъсък при сегашната ситуация, особено на фона на деликатните въпроси около европредседателството, Борисов не желае да се ангажира. И тук острие остава Цветан Цветанов.
Месеците, прекарани в политическа несигурност, избори, формиране на кабинет, международна активизация, притъпиха инерцията на Слави Трифонов и референдумът му сякаш загуби актуалност в масовото съзнание.
Нещо повече, фалшивата информация, че Слави учредява нова партия принуди шоумена да отмени среща и на практика го въвлече в обяснителен режим дали гражданската претенция не е само прикритие на политически амбиции.
От това не следва, че Слави е „приключен“ като потенциален политически фактор – претъпканите зали в трите му последни концерта говорят обратното. Просто на този етап не личи той да разполага с лесен ход.
