Българският енергиен модел е изначално сбъркан, поставен на изключително грешна основа. Той е консруиран така, че постоянно да генерира дефицити, затова всяка година ще се покачва цената на тока. Това заяви пред Фрог нюз финансистът Тенчо Попов, който е бивш главен секретар на Министерство на финансите и финансов директор на АЕЦ „Козлодуй”.
- Г-н Попов, без много шум министър Горанов се кани да вземе нов заем от 200 млн. евро. Уместно ли е това, при положение че имаме фискален излишък?
- Искането на разрешение от Парламента за нов заем от 200 млн. евро от Банката за развитие на Съвета на Европа е изключително неоправдано. Правителството кара Народното събрание да му подпише празен чек на стойност 200 млн. евро без да е ясно за какво ще се използват те. Ако заемът е необходим, за да се покрият разходите по българското съфинансиране на трите оперативни програми „Региони в растеж”, „Развитие на човешките ресурси” и „Наука и образование за интелигентен растеж”, то тези разходи е следвало да бъдат заложени в разходната част на бюджета. Вероятно бюджетът не е направен съгласно изискванията на устройствения закон и не отчита същинските разходи, които са предвидими за съответната година.
Неизвестно е защо тези разходи не са предвидени. Освен това ако тези разходи ще бъдат извършени през тази година, което е твърде съмнително, програмите биха могли да бъдат съфинансирани от така нареченото преизпълнение на приходите, с което правителството твърде много се хвали. Да не говорим, че още е рано да има изплащане на завършени проекти по трите програми, така че наблюдаваме тичане пред вятъра за осигуряване на средства.
- Тъй като не е ясно за какво точно ще се използват тези пари Румен Гечев предположи, че може да отидат и за бежанци.
- Отпускането на средства от Европейската банка за развитие става по сключени споразумения. В тях ясно се казва финасовия ресурс, в случая кредит, за какво ще бъде употребен. Самият кредит е целеви и неговото изразходване е обвързано с постигането на определените цели. Парламентаристите могат да оказват контрол върху разходната част. Да поискат споразумението, за да се види при какви условия се сключва този заем, при каква лихва и т.н.
- Обосновано ли е всяка година да се вдига цената на тока, за да се покриват дефицитите в енергийната система?
- Българският енергиен модел е изначално сбъркан, поставен на изключително грешна основа. Той е конструиран така, че постоянно да генерира дефицити заради сключените в миналото договори за изкупуване на електроенергия и като обем, и като гарантирана преференциална цена, и тази „социалистическа“ по характера си конструкция е в тежка колизия с принципите на пазарната икономика и възпрепятства реализацията на либерализирания енергиен пазар. От друга страна, самият модел на поощряване на енергетиката, свързана с обновяемите енергийни източници, е поставен на непазарна основа, защото това предвижда изкупуване на задължителен обем електроенергия на предварително договорена цена, което също няма нищо общо с конкурентните ценови равнища на електроенергията. Така моделираната енергетика неизбежно ще генерира дефицити, които могат да бъдат покривани по един единствен начин – чрез увеличение на цената за крайните потребители. НЕК е задължен да изкупува голямо количество електроенергия на преференциални цени. Естествено е, че при по-ниска крайна цена за потребителите това ще генерира дефицити. Освен това предишното правителство на ГЕРБ взе странно и непазарно решение, тези дефицити да се покриват от специално създаден фонд, който да генерира парични средства от приходите от продажби на електроенергия на всички генериращи мощности. По този начин „Марица Изток 2” и АЕЦ „Козлодуй”, които произвеждат на конкурентни пазарни цени, бяха законово принудени да превеждат месечно по 5% от приходите си от продажба на електроенергия за този фонд. Фондът пък изплаща разликата от пазарната цена до по-високата гарантирана цена на централите „Марица изток” 1 и 3, както и на централите с възобновяеми енергийни източници. Това води до тотално нарушение на правилата на конкуренцията, защото съобразените с пазара производства, в случая на АЕЦ „Козлодуй” и „Марица Изток” 2 трябва да плащат от собствените си приходи, за да могат другите централи продават на непазарните си гарантирани цени. Получава се вътрешно субсидиране между централите, което в условията на пазарна икономика е тотално недопустимо. Това ще води до обезкървяване на централите, които са конкурентоспособни, защото се вземат 5% от техния приходен ресурс. По този начин се намаляват възможностите за инвестиционни разходи, необходими за удължаване на експлоатационния ресурс на 5-и и 6-и реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Има още един проблем – петте процента, които централите плащат във Фонда за енергийна сигурност, не са присъщи разходи за производство на електроенергия и счетоводно влизат в печалбата на търговските дружества, която после се облага с корпоративен данък, т.е. сме изпаднали в абсурдната ситуация да се облага с данък разходът на тези дружества. Накрая като прибавим изземването на генерираната печалба чрез дивидента за държавата от 85%, централите се обезкървяват и остават без всякакви средства за инвестиционните си разходи.
Този „измислен“ непазарен модел ще доведе до рухване на цялата енергетика. Той противоречи на изискването за либерализация на пазара на електроенергия. Не случайно в момента идеята за либерализацията се върти единствено около разсъжденията как при либерализиран пазар ще се плащат предварително договорените по-високи цени на производителите от възобновяеми енергийни източници и централите с предварително договорена висока цена.
Въртим се в един кръг, в който през цялото време се съобразяваме с едни заварени дадености, вместо да решим проблема с тях и да освободим пазара на електроенергия чрез конкуренцията. Това обаче е твърде смела идея предвид характера и зависимостите на управляващите в България.
- Председателят на КЕВР Иван Иванов предложи дефицитите на НЕК да бъдат покрити от държавния бюджет.
- При цялото ми уважение към г-н Иванов, който е допринесъл немалко за развитието на пазарните отношения в сектор енергетика, не бих се съгласил с него. Неговата теза звучи непазарно. Съгласен съм, че основният виновник за тежкото състояние на енергетиката е българската държава поради волуптаристичното управление на сектора, но ако държавата трябва да покрие тези дефицити, това означава отново да платим всички ние- българските данъкоплатци. Отново държавата трябва да се грижи за всичко и да покрива дефицити. В случая живеем в пазарна икономика, която добре че сме членове на ЕС, в който това се нарича непозволена държавна помощ. Цялата идея държавата да покрива дефицити, възникнали на чисто търговска основа между търговски дружества, изцяло противоречи на правилата.
Интервю на Даниела Николова
