900 години преди Христа в Аароновото племе се родило дете от мъжки пол. Нарекли го Илия, което означава ‘крепост Господня’. В същия ден неговият баща имал странно видение – благообразен мъж беседвал с новороденото, повивал го с огън и го кърмел с огнен пламък, а детето се смеело. Това бил знак Божий, че се родил велик пророк.
В деня на пророк Илия българите отбелязват Илинден. В народните представи светецът стои на огнена колесница, лети из облаците и размахва камшика си над лудо препускащи коне. Българите го почита като покровител на облаци и мъглите, градушките и гръмотевиците и затова често го нарича Гръмовержец, Кръмоломник, Гръмоделец.
Тайнствена връзка има между пророка и змейовете, родени от земните хора. Единствен Илия можел да ги привика при себе си, да приспи душите им и да ги изпрати на небето. Само той можел да възпре халите и ламите да не обират берекета по нивите, като ги прогонва с огнени коси и пламтящи боздугани.
За да омилостивят пророк Илия, този ден не се подхваща никаква работа. Жените пекат питки – боговица или колач, в негова чест. А мъжете му принасят свещена жертва – старият петел, “бащата”.
Правят се общоселски събори, на които се коли курбан голямо мъжко животно – вол, бик или овен. Жертвоприношението е свързано с омилостивяването на светеца и предовратяването на бури, градушки и наводнения.
Ако дните до Илинден са много горшещи и сушави – се изпълнява ритуалът ‘молебен за дъжд’.
Именици днес са: Илия, Илиян, Илийчо, Илийко, Илияна, Илико, Илин, Илино, Илко, Елиан, Елиян, Елина, Лилко, Лило, Лилчо, Лильо и др.
