10-годишна абсолютна погасителна давност и ограничаване на негативните практики сред частните съдебни изпълнители, са сред промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които депутатите единодушно приеха на първо четене.
Единственият спорен момент е по отношение на станалият популярен в последните години чл. 417, който на практика позволява банките да изискат бързо задълженията, без съответният длъжник дори да разбере за това, като се избягва съдебен контрол. Сега текстът позволява банката да определи сумата, която смята, че ѝ се дължи, а длъжникът едва по-късно може по съдебен ред да оспори това вземане.
Данаил Кирилов от ГЕБР обясни, че тази привилегия на банките не може да отпадне, тъй като те са част от финансовата система на страната и имат задължения по съхранение на парите на вложителите. „Категорично ще поддържам позиция против отпадане на банките като субект в изпълнителното производство. Това защитава цялата финансова кредитна система. Банките не са само кредитори. Те пазят парите на вложителите, по тези операции банките са длъжници“, обясни Кирилов.
По думите му съдебната практика е стигнала до там, че да се вадят заповеди за изпълнение дори за неустойки.
Той призова също Министерството на правосъдието да актуализира тарифите за отделните видове изпълнения, тъй като на практика частните съдебни изпълнители имат безлимитни такси. „Сравнете го с нотариусите – дори там нотариалната такса има лимит. Ако някой прави безобразия, ако някой скача на главата на длъжниците въпреки закона, надали това са само ЧСИ. Кога ще погледнем какво правят и т.нар. колекторски фирми? Не трябва ли и там да се подобри практиката?“, попита Кирилов.
Филип Попов от БСП каза, че партията ще подкрепи и четирите законопроекта за промени в ГПК на първо четене. Той обаче направи уговорката за промени във въпросния чл. 417. Колегата му Крум Зарков пък каза, че подкрепят идеята за електронни публични търгове, но постави под съмнение изпълнението ѝ като даде пример с онлайн платформата за обществени поръчки, която трябваше да стартира от 1 юли, но беше отложена за края на 2018 г.
Хамид Хамид от ДПС също каза, че партията му ще подкрепи законопроектите. „Трябва да се сложи ред, трябва да се сложи край и на т.нар. фигура на вечния длъжник. Говорим за десетки хиляди, стотици хиляди, които изпадат в невъзможност да изплащат своите кредити“, каза той. Хамид обясни, че има случаи на продажба на обезпечения за по-малко от 50%, от което кредитополучателят остава длъжник.
Явор Нотев от групата на Обединените патриоти предложи да се помисли и за това, че длъжникът става такъв по своя собствена воля. Според него трябва да се помисли за дисциплиниране на страните в изпълнителния процес и за отговорността на гражданите, които взимат „подобни решения, които ги изправят пред проблеми“.
Омбудсманът Мая Манолова, която проследи дебатите изрази мнение, че между първо и второ четене на промените философията няма да се промени – да остане пропорционалността, така че срещу „100 лв. да не ти запорират банковите сметки и имущество“, да се намалят таксите на ЧСИ и да се промени практиката гражданите да стават длъжници без да разберат за това.
