Станишев остава начело на БСП, защото партията има традиция в отказа от разкаяние и признаването на вина
Люба Кулезич
Сергей нямало да подаде оставка, защото нямало от какво да се срамува. Нито от личните си грешки, нито от грешките, допуснати от партията му под негово ръководство. Управлението му било успешно. Мандатът бил изкаран до край. Думата „корупция” не съществува. Тя е мръсна за речника на човек, обявен за Мистър Клийн от един паднал американски президент, макар той да нашумя с „бушизмите” си, т.е. с глупостите си. Клипът с брадвата, който трябваше да пореже Бойко, но клъцна поне половината от процентите на БСП, бил хубав. Работата в последния момент я изпортил Доган със селските си откровения, че той е, който разпределя баницата.
И точка. Край на анализа за изборната загуба на БСП пред Националния съвет на партията в събота. Аплодисменти. Браво. Мнозинство за лидерството на Станишев. Болшевиките както винаги удържат победа макар в очите на обществото да са напълно провалени. Меншвиките късат ризи или хвърлят оставки. Драмата в БКП-БСП винаги се повтаря дори, когато обстоятелствата извън нея драстично се променят. Каква Европа, моля? Всичко започва и свършва на Бузлуджа, където убеждават електората, че пречистване значи поемане на чист планински въздух. Пикник. Акт на туризъм.
За тази партия безсрамието изглежда си е естествено състояние. Тя няма никакви традиции в разкаянието. Никога и за нищо не се е извинявала в стогодишната си история, под каквото и име да се е подвизавала. Нито за репресиите, нито за тоталитаризма, нито за колективизацията, нито за национализацията, нито за възродителния прцес, нито за масовата приватизация, нито за банковите фалити, нито за мутризацията, нито за моралната разруха на нацията. За нищо.
Думата „вина” в БСП е валидна само, когато се намери изкупителната жертва. Винаги в трето лице единствено число, без значение дали от това следва куршум за Луканов или позор за Виденов. Никога в първо лице множествено число, никога във формата „ние”.
Затова сега не само червеният апарат, но и оцелелият червен електорат трябваше да чуе това, което чу от лидера си. От този, на когото възложи да изобразява реформираността на партията си, когато е в командировка до Ню Йорк и Брюксел. Докато отвътре номенклратурната матрица се презарежда. Простодушното въображение на Кирил Добрев я визуализира като червено ферари.
Това ферари, набутано като стръв за предизборната кампания на младите в БСП, също е форма на своебразна честност. Кирчо Добрев не лъже, че именно така вижда овеществено посмъртното партийно наследство на баща си Николай. Както Сергей на своя, а Жени Живкова на своя. И така – до старозаветното начало в тази партия. В нея родословните клонки се трансформират в бизнес-кланове, отнасящи се към властта като към свещена земя за вечно ползване. То си им е в гена. И затова нямат от какво да се срамуват.
Говорят за оставки само, когато изпуснат формулата, по която да се редуват в контрола над партийния кадастър. Затова изречението „Аз нямам от какво да се срамувам” трябва да бъде изгравирано на фасадата на „Позитано” 20. Оттук нататък обаче това мото трябва да носи името: „Шифърът на Станишев”. Просто защото Сергей първи се осмели да произнесе гласно интимната лява тайна. Не се срамуваме. Казано другояче, по-романтично и по-възвишено - „Защото сме социалисти”. Липсва само добавката „български социалисти”. Това е положението.
То няма да се промени, ако Първанов изобрети на мястото на Станишев друг вожд, по-малко благовъзпитан и по-зле подготвен да реди речи на добър английски пред западните партньори. Големите хиени в БСП вероятно вече са си изяснили , че всъщност няма къде по-далеч да избягат от прокобата Станишев да е незаменим. Да е безалтернативен, както твърди мъдрият спец по агентурно минало и държавна сигурност Цвятко Цветков.
След сегашния удар и смазващата загуба на изборите, битките за промяна и морал на „Позитано” при отказ от оттегляне на проваления водач, значат просто разцепление.Рано или късно. Но това не значи безоблачно бъдеще за парчетата от лявото. Напротив.
В този смисъл са прави онези, които намираха в Сергей прилики със синия ангел Надежда Михайлова – миловидното, дърдорещо чужди езици и евроклишета лице на клиентелата, окупирала СДС. Тя беше първият политик от прехода, който наруши приличието и отказа да си тръгне след унизително изборно поражение. След грандиозния скандал, който певлече синьото свлачище, безочието биде преглътнато и дори стана заразно. Надето показа, че от малодушие не се мре. Загнива партията.
Въпрос на време е да се сбъдне прогнозата, че БСП ще сподели същата участ – разпад при всеки опит за катарзис и скъсване с тоталитарното й начало и олигархичното й настояще.
Сергей устройва своята партия такава, каквато е тя в момента: с всичките й крила, форуми и лобита, преплетени в изтощителни баланси. Защото за тях генералният въпрос за вината и за еманципацията от миналото е табу в еднаква степен. Колкото и да скачат Премянов, Червеняков, дори стратегът Лилов срещу Сергей сега, той всъщност е техният автентичен говорител. На Таня Дончева и на Янаки Стоилов – също. Само им поставете въпроса за неразкаяността на БСП-БСП и ще ви издерат очите. Чудно е тогава, че чакат от Станишев да иска прошка и да изглежда покрусен от провала си. Не се съмнявам, че Дончева говори със сърцето си: "Със Сергей партията е обречена". Не вижда ли тази умна жена, че и без него - също. Защото дефектът на БСП е в ДНК-то й.
Един велик саможивец и консерватор Николас Гомес Давила е автор на прозрението: „Комунистът е човек, който мечтае държавата да го направи буржоа”. Дори с обноските си на салонен, но идейно безполов тип Станишев въплъщава именно тази сбъдната мечта, предадена от БКП-номенклатурата на БСП-елита под сакралния девиз на Лилов и Луканов за единство.
Така че, приказките за модерен ляв европейски проект на „Позитано” 20 са пържен въздух, балони, годни само за трибуните на Бузлуджа веднъж годишно. Адресът е другаде и е още неизвестен.
Кой от сегашните морални съдници на Станишев е в състояние да го изпише собственоръчно на нова и чиста партийна бланка? Самотникът, който се разгневи, нарече ситуацията в БСП „морално падение” и подаде оставка, беше бизнесменът Добромир Гущеров. Но само преди две години той беше един от вестоносците пред медиите, че Сергей се преструва на слаб, обаче скоро ще се ядоса и ще изрине червените авгиеви обори. Защо това не се случи и дали бившият застраховател не се разсърди, защото не попадна в „близкия кръг от съветници”, така и не стана ясно.
Засега е ясно само, че Гущеров зрелищно откъсна своята БСП-опашка, но това още не го прави основополжник на чистокръвна социалистическа формация. Липсва и доказателство, че вътрешната опозиция в лицето на Татяна Дончева и Янаки Стоилов са жизнеспособна алтернатива, годна да се пребори с най-безскрупулните глави на многоглавата си партия. Най-много да ускорят процеса на самоизяждането, на който е осъдена всяка ламя, обречена на глад извън властта.
Но докато изпосталяването започне да личи и вместо крила от старата левица започнат да стърчат само ребра, Сергей е просто идеален лидер. Той владее дарбата на „нищоправенето”, която го задържа на власт цели 4 години. На опозиционните банки в парламента талантът му има истински шанс да се разгърне и да разцъфти.
Адаптацията на бившия премиер едва ли ще е трудна. Всичките му министри от „Дондуков” 1 ще са край него с омекнали черти, разтоварени от мислите за плячка и от бремето да я делят с някой Батко, Братко или Кака. Любимите му членове на Изпълкома също ще го топлят с гърбовете си. За него няма да има промяна на пейзажа. Той ще излъчва здраве, ще има розовите бузи на човек, който спи добре нощем. Само че на какво ще е опозиция бившият премиерски екип? С какви очи ще говори срещу корупция, некадърност? Не че няма да звукоизвличат нещо в тази посока, но ще плашат гаргите.
Това още известно време ще внушава, че БСП е стабилна, разумна и най-вече защитена срещу съдебно преследване опозиция. А за после народът е измислил циничната приказка: „Я камилата, я камиларя”.
Впрочем, примерът от дясно в пленарната зала е поучителен. Камиларката Надежда се уреди на топло и светло в Европарламента. А измъчената двугърба камила на Синята коалиция едва докуцука до НС. И не се знае докога ще издържи на гърба си десетината ездачи от СДС и петимата от ДСБ преди да рухне от тежестта им.
Така че Танчето Дончева да помисли ще може ли да поведе на свой ред червената камила в своята посока и да я дотътри до там още жива. Защото Сергей няма да се поколебае да последва съдбата на Хубавото Наде. И най-вероятно вече работи по въпроса.
А за демокрацията през това време ще се грижи Бойко. Нали казва, че е демократ по душа? Засега нямаме друг изход, освен да му повярваме. Къде ще ходим?
