Във втората стенограма за КТБ политиците в показват, че са безпомощни, уплашени и просто се чудят как да се отърват от отговорността. Това каза политологът проф. Александър Маринов.
„Стенограмата не разкрива съществени нови факти, но документално потвърждава неща, които са били достатъчно говорени и коментирани в публичното пространство. Сега вече няма съмнение, че нещата наистина са били така“, посочи проф. Маринов по Фокус. Според него от стенограмата се вижда, че топката се прехвърля между БНБ, правителството, финансовия министър, парламента и никой не иска да поема отговорност. „Вижда се, че е имало други варианти за действие спрямо КТБ, но политическите сили не са постигнали съгласие, главно заради това, че не са искали да поемат риск.
Въпросът е, че това действаше твърде много на голям кръг спестители, най-вече на по-едрите вложители, на държавни предприятия, на фирми и т.н.“, каза той. По думите му от някои реплики в стенограмата се вижда, че самите политици оценяват много критично ситуацията, в която се намира държавата и нейните институции в този момент. „Има няколко реплики на президента, на председателя на народно събрание, на Бойко Борисов, на Лютви Местан. И от тази гледна точка, виждам едно голямо разминаване, между критичните оценки в тази стенограма и голяма част от публичното говорене пред широката общественост, където има много по-голям оптимизъм, много по-голямо самочувствие, много по-високи самооценки и т.н.“, коментира политологът. Според него има много въпроси, които тепърва трябва да намерят отговор, като това какво точно се е случило с банката и кой има интерес от това.
„Впоследствие много неща станаха ясни за активите на КТБ. Съвсем няма такава дупка от 3,5 милиарда. За някои е дупка, за други си беше чиста печалба. Въпросът е къде отидоха тези активи, по какви начини отидоха и т.н.“, каза проф. Маринов. По думите му политиците трябва да говорят на обществото така, както са говорили на тези закрити дискусии. „Няма никаква пречка това да се случи. Но те, в публичните си изяви лъжат обществото. В тесен кръг казват истината, а пред широката общественост лъжат. Аз не искам да приема, че е нужна някаква поверителност, за да им осигури алиби на публичните лъжи, на двойния стандарт. Аз не виждам каква е необходимостта това да се случва“, коментира той.
