Преди месеци страната ни люто се обиди на чешкия авангардист Давид Черни, който в своя порект бе представил България на европейската карта като клекало на тоалетна.
Факт е обаче, че това е реалният облик на санитарния възел в доста селища у нас – като се почне от малките и отдалечени села и се стигне до тузарски квартали в София, където все още отпадните води се заустват в рекички и вади край баровските вили.
Безспорно България се нуждае от европари, за да има пътища и канализация. Към такива проекти би трябвало да "потече" и европейската солидарност във вид на помощи. Една от програмите, по които засега са предвидени 1,45 млрд. евро за страната ни, оперативната програма "Околна среда". А 28 са одобрените от Европейската комисия проекти за развитие на инфраструктурата за питейни и отпадни води. Целта е с парите на съюза да се построят пречиствателни станции, да се сменят старите етернитови тръби или да се прокарат нови.
Преди седмица по решение на ЕК е направена проверка на 18 от проектите, получили вече одобрение. Експертите в комисията са забелязали, че сумите за прокарване на канализация в малки селца и градове са, меко казано, раздути. Има проекти, където средната стойност на канализацията достига 3000 евро на калпак, за разлика от други, където са фиксирани само по 370 евро на глава от населението. Те обаче са малцинство на фона на бюджетните раздувки. А за подобни проекти в ЕС има стандарт, който е 500 евро на глава от населението. Примерно за прокарване на канализация в населено място с 1000 души средната цена на проекта би трябвало да е приблизително половин милион евро. Сумата не е закована, защото се отчитат особеностите на терена, почвите и други трудности, които могат да оскъпят изграждането на ВиК мрежата.
Нескромните искания за милиони левове в някои общини ще бъдат наблюдавани под лупа от евроекспертите. На прицел вероятно ще бъдат градчето Лозница, което се кани да закачи нови тръби към вече съществуващата мрежа за 20,1 млн. лв., както и Белослав, който възнамерява да похарчи същите пари за канализационна мрежа и колекторна система, и още 17,6 млн. лв. за строеж на две пречиствателни станции в Своге.
На мониторинг са подложени софийският проект за изграждане на четири канализационни колектора в столичния район "Овча купел", на стойност 10 млн. лева, както и проектът на община Сливен за 44 млн. лева, с които ще осъществи интегриран проект за водния си цикъл. 9,5 млн. лева е бюджетът за прокарването на канализация в гр. Главиница.
Почти толкова са заявили и от общината във Вълчи дол. В с. Тодор Икономово, община Каолиново, изграждането на канализация ще струва 21,9 млн. лева. Всички тези проекти, плюс исканията на кв. "Меден рудник", Велико Търново, Тунджа, Горна Оряховица, Каварна, Своге, Хисаря, Попово, Ябланица и Странджа, ще се следят много внимателно.
Най-фрапантен от всички обаче остава одобреният селски воден проект за 40 млн.лв. на община Руен, която се счита за югоизточния бастион на ДПС. Средствата са предвидени за изграждане на канализация в село Люляково, подмяна на водопроводната мрежа и построяване на пречиствателна станция. Според експертите предвидените 40 млн. лв. за проекта “Люляково” са завишени поне двойно, тъй като в селото живеят 2000 души, което означава, че на глава от населението се падат по 20 000 лева.
До момента в сметките на община Руен са преведени авансово 4 млн. лв., или 10% от стойността на проекта. Към днешна дата обаче не е направена нито една копка. Причината за това, че все още не е избрана фирмата, която ще изпълнява строителния надзор. Изпълнителите на бъдещия градеж обаче са ясни. Те са 7 софийски фирми, обединени в консорциум "Люляково". Шеф на консорциума, който ще усвои 40 млн. лева за водния проект, е Радослав Гьорев. Договорът между община Руен и Гьорев е сключен на 25 март 2009 г. От проведения търг е елиминирана бургаската строителна фирма "Мидия", чийто шеф Димитър Янакиев обжалва пред КЗК. Янакиев оспорва търга, като некоректен. Внесената от него жалба обаче е отхвърлена с мотива, че е неоснователна.
За раздутите бюджети на повечето проекти експертите имат съмнения, че причината е в ненадеждните първоначални данни. Те са поискали всяка от посочените общини да попълни допълнителен формуляр, с който да се съпоставят данните за различните общини.
Миналия месец вицепремиерът Меглена Плугчиева прати писмо до екоминистерството, в което настоява да се състави работна група по темата. Тя трябваше да изготви матрица и да представи общи критерии за оценка на водните проекти. Срокът на тази комисия обаче изтече в събота.
По този повод имаше и идея в групата да има широко представителство на хора от неправителствени организации. Тя обаче на практика бе сведена до препращане на информация по имейлите и нулев практически резултат.
Ще има ли сериозен анализ за харченето на ВиК парите, ще стане ясно до дни. Ако такъв не се появи обаче, Европейската комисия се е заканила да предприеме съответните действия, които биха имали негативни последствия за оперативната програма "Околна среда" и инвестициите в сектора. С други думи, ЕК ще врътне кранчето на европарите и по тези проекти.
