През последните три-четири дни в медиите и коментарите отново непрекъснато е казусът КТБ. Огромният текст дава много и разнообразна информация както в сферата на банковите дела, така и уроци по демагогия, егоцентризъм, нарцисизъм, подлост и алчност.
Във всеки от коментарите и във всяка от публикациите авторите са привлечени от един или друг аспект на разглежданите проблеми. И в почти всяка от публикациите и анализите има истини. Което действително е удивително, защото отдавна не бях виждала подобно единомислие сред икономисти, журналисти и политици от различни цветове и течения.
Генералният извод, който се прави е, че Корпоративна търговска банка е криминално атакувана, умишлено фалирана, активите й – ограбени от малък кръг лица. Единодушни са и повечето пишещи, че главните действащи лица не присъстват физически, но техните представители са на мястото на срещата при президента и правят каквото им е наредено.
Да обобщим.
НЕСЪМНЕНИ СА СЛЕДНИТЕ ФАКТИ:
1. Не е направен одит, оценките на активите на КТБ не могат да послужат за формиране на обезценки, с които счетоводно да се обезценят активите и впоследствие да се формира капиталов недостиг. Почти цитирам подуправителя на БНБ Димитър Костов. А лицензът на КТБ е отнет със заповед, в която решението се мотивира с резултат от одит!!!
2. Няма доказана загуба /капиталов недостиг/ на 3,5 млрд.лв. Поне не на 14.07.2014 г. Периодът на работа на консултантите не е достатъчен за оценка на активите на толкова голяма банка. Независимо от това и въз основа на това се взима решението да се ликвидира банката. В същност решението е взето от други преди това – на консултациите при президента то само е потвърдено. Това се потвърждава и от преглед на комюникетата и съобщенията на БНБ от юни 2014 г.
На 20.06.2014 БНБ поставя КТБ под специален надзор поради изчерпване на ликвидността.
„Днес, в 11.40 минути в Българската народна банка бе получено писмено уведомление от ръководството на Корпоративна търговска банка, в което информира за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. На това основание и с решение на Управителния съвет на БНБ Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор. От този момент правата на акционерите са отнети и са назначени квестори.“
На 22.06.2014 БНБ поставя задача към квесторите, която няма нищо общо с решаване на ликвидния проблем. Очевидно е, че трябва да се създаде капиталов проблем. И то до 10 дни. Само 2 дни след затварянето на банката се говори за бъдещ капиталов проблем. В допълнение ще бъде отписан капитала на акционерите и техните права ще бъдат окончателно отнети. Няма и помен за покана към тях за евентуална намеса и подкрепа. Всичко е в ръцете на БНБ и правителството. Говори се за проверка на активите, а не за оценка в безнадеждно кратък срок. Не може да се очаква стойностна оценка в този срок, освен ако не се прави проформа или като поръчка с определени други цели. Цялата операция трябва да приключи на 21.07.2014. От този сценарий се вижда кои са основните играчи, а на фронт се действа за пълната дискредитация на мажоритарния акционер.
22.06.2014 – „Управителният съвет на Българската народна банка след подробен анализ на ситуацията, създадена от недостига на ликвидност на Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество – бивша „Креди Агрикол – България“ (банковата група КТБ)...
С цел запазване на финансовата стабилност на страната Българската народна банка с пълната подкрепа на правителството ще извърши следните действия:
- Ще възложи на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група от независим външен одитор за срок от десет дни;
- Ще бъдат предприети действия за отписване на капитала на акционерите на банковата група и отнемане на техните права в съответствие с предвидените от закона процедури;
- С цел запазване на дейността на банковата група КТБ при нейното оздравяване БНБ заедно с правителството ще предприеме действия за увеличаване на капитала й, като в рамките на законовите си правомощия ще разпореди увеличението му да се поеме от държавната Българска банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете.
Правителството и БНБ ще осигурят необходимата ликвидна подкрепа на банковата група, за да се удовлетворят в пълния размер задълженията й към нейните клиенти...“
3. Невъзможно е да се направи толкова бърза оценка на свързаност, затова споменатата от главния прокурор свързаност на кредитополучатели на 1,8 млрд. лв. от 3,5 звучи несериозно.
4. Първият доклад на квесторите, повторен и от Цацаров на срещата при президента Плевнелиев, не дава основание решението за пълна ликвидна подкрепа /съгл. първата стенограма/да се игнорира напълно и участниците в консултациите да дискутират и вземат решение за ликвидация на КТБ.
5. Квесторите са еманация на БНБ, не могат да взимат самостоятелни решения и правят каквото им се каже, т.е. каквото им каже БНБ. Това изказване на Димитър Костов противоречи напълно на защитаваната по-късно теза, че квесторите могат да бъдат единствените с правен интерес да представляват КТБ в делата срещу БНБ. Абсолютна фантастика – като „Крамър срещу Крамър”!!! Това, вероятно е скритото основание да бъде прекратено в края на 2016 г. досъдебно производство срещу квесторите на КТБ, тъй като в крайна сметка на подсъдимата скамейка щяха и напълно заслужава да се окажат Иван Искров, Димитър Костов, Калин Христов, Нели Кордовска.
6. Качеството на „дори” според Димитър Костов качествените активи се влошава при банка в неработен режим, съобщава новият стар подупранител на БНБ на събралите се политици. Липсва обаче, втората част на уравнението – как по чисто технически причини, ако държиш банка на трупчета за шест месеца достигаш до 50 % обезценка на активите й на третия месец и до 100 % на шестия. Особено, когато си въвел собственоръчно такъв режим, че да не можеш да си погасяваш кредита и чрез квесторите си поискал всички кредитополучатели да ти представят неограничено право да се разпореждаш с обезпеченията им. Две такива заповеди са изпратени от квесторите на КТБ на кредитополучателите през юли 2014 г.!!!
7. Признава се, че КТБ е системна банка и че съществува системен риск. А сега отричат тези две твърдения, като се основават на това, че тогава не гръмнаха други банки. Но причините за това са други, и са свързани с измама, автори на която този път са политиците.
8. За първи път в 10-годишната история на отношенията между България и Европейската комисия българските политици не се съобразяват и игнорират препоръките на ЕК да се оздрави банката, да не се допусне загуба на средствата на големите вложители. Игнорират се и европейските директиви, включително и такива от 1998 и 2001-2002 г., отнасящи се до банки в ликвидация, до срокове за изплащане на минималните гарантирани депозити. Нарушаването на европейски регламенти в казуса КТБ е повсеместно.
9. Напълно /нарочно/ проспани са всички мерки, инструменти и действия по организация и прилагане на обезпечителни мерки върху всички активи на банката, за да може след това да се заграбят.
ПОЛИТИКО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗВОДИ
„България не е КТБ” ми каза вчера Румяна Коралова в телевизионно предаване.
Не, не е. По-лошо е Синдромът КТБ превзе изцяло политическите и икономическите отношения в страната, обогати малцина за сметка на десетки хиляди разбити съдби, даде импулс и ресурс за допълнително корумпиране, деформира банковата система, изгони чуждестранните инвеститори, повиши тревожността и стреса на хората, влоши качеството им на живот и работа...
Казусът КТБ е фотографска снимка на състоянието на политическите процеси, партии, държавните институции, на състоянието на държавата. Благодарение на сриването на една банка България се изкачи на предните места по корупция и корупционна зависимост в света. Затова е толкова точно определението на Лютви Местан, свързано с казуса КТБ, развиващ се през 2014 г. – според него банкова криза няма, казусът КТБ е продукт на тежка системна корупция, нелегламентирани връзки на институции и престъпен бизнес.
Благодарение на казуса КТБ и начинът, по който политиците разпоредиха /де факто развратиха/ на съдебната власт как да се /да не се/ решават делата по КТБ, съдебната система на България е във фактически разпад.
Бъдещето на КТБ е решено предварително, по-рано и окончателно от бъдещите бенефициенти на активите й, част от които на консултативния съвет при Росен Плевнелиев присъстват и лицемерно дебатират спасяването й /отстрелването й/ ведно или под предлог да се спаси цялата банкова система.
Основните цели на довеждането на КТБ до изкуствен фалит са личното обогатяване на придворните на политическите партии олигархични кръгове и избягването от отговорност и вина, търсене на отговорност и наказание за престъпленията.
Участниците в консултациите се договарят да премахват от съгласуваните си позиции думата възмездие и оставят по-меката формулировка наказание за криминални престъпления. Ние, гражданите, обаче, освен справедливост и наказание, искаме и възмездие. Целият грозен пазарлък на „водещите” ни политици показа от страниците на стенограмата как се спазарява политическа власт, как се гарантира бягство от отговорност и вина
Основното средство за постигането на горните цели са измамата и нарушаването на действащото законодателство в страната и ЕС:
- по линия на липсващия одит на КТБ и нагнетяваната около това лъжа, повтаряна стотици пъти от управители и подуправители на БНБ, от Бойко Борисов и Лютви Местан, от Десислава Атанасова и Менда Стоянова...
Няма одит. Ето, преди седмица КФН глоби с 10 хил.лв. синдиците за неизпълнето съдебно решение на ВАС да подготвят в 30 дневен срок одит на КТБ за 2014 г. Глобата е платена от нашите пари, на вложителите. 30 дневен срок за това даде и ВАС в окончателното си решение на 26.11.2016 ., но какво от това?
В България съдебните решения са само за масите.
- по линия на неприлагането на задължителните европейски правни норми за случаи като КТБ– подпомагане и преструктуриране на банки и изплащане на минималните гарантирани депозити в срок;
- по линия на вземането на 250 хил. души със сметки в КТБ за заложници на политическото оцеляване на партиите и лидерите им и на електоралните битки. Засегнати бяха и са все още над 70 хил. души от частните фирмми – депозанти в КТБ с надгарантиран лимит. Спряха демонстрациите и протестите ни когато обещаха да оздравят банката...
Иначе на изборите през 2014 г. щяхме може би да поизчистим поне част от политическата сган. Именно затова и Лютви Местан зове /92 стр./ да не се създава усещане за банкова криза докато се успокоят хората, а всъщност спокойствието им трябва да подготвят спечелването на изборите и да опоскат активите на банката;
- по линия на чистата лъжа. КТБ бе предизборната карта на ГЕРБ в изборите от 2014 г. Спомнете си предизборните обещания на Бойко Борисов, който беше подписал споразумение с „Ние,Гражданите”. В предизборните дебати и речи той обещаваше връщане до стотинка на парите на коректните вложители в КТБ, след „преминаването през иглените уши на НАП” за установяване дали са били коректни данъкоплатци... През септември, и октомври, и ноември 2014 г. А решението, за ликвидация на КТБ, предначертано отдавна и официализирано на срещата при президента от 14.07.2014 г. , бе запазено в дълбока тайна.
- по линия на гаврата, подигравката с нас – представители на гражданска организация по линия на която до 3.11.2014 г. десетки хора участвахме в лицемерния им мизансцен – заседания по казуса КТБ на временни и постоянни парламентарни комисии, парламентарни заседания, кръгли маси и т.н.
Основен лайтмотив на разговорите в стенограмата е изборът между справедливост и оцеляването на политическите партии, непоемането на политическа отговорност и риск „в интерес на гражданите, фирмите и държавата”. Срамният пазарлък се свежда до това да се достигне по един или друг начин до един единствен консенсус – виновни няма, виновен е акционерът.
Тепърва ще се говори за отражението на казуса КТБ върху финансовата и фискалната стабилност на държавата, и то в условията на монополизация на банковата сфера, монополно високи печалби за банките, липса на всякаква друга алтернатива за финансиране на други бизнес начинания. Трудно е сега да се каже пророчески ли са думите на Плевнелиев, но наистина, този казус ще бъде обект на огромно обществено внимание и ще определи съдбата на българските институции и българската политическа класа.
Най-драстичният и тежък извод, който се налага, е свързан с това, че погромът над КТБ, над съдебната система по линия на зависимостите бетонира олигархичния модел на управление на държавата, в т.ч. и на вече монополизирания и мафиотизиран банково-финансов сектор.
НПО „НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ”
Др. Вера Ахундова
