Фармацевтичната индустрия е спонсорирала български лекари с 24 млн. лв. през 2016 г. – главно за участието им в медицински конгреси, лекции, консултации и др. Спонсорството на индустрията към лекари и медицински организации бележи ръст от около 3 млн. лева спрямо 2015 г, като нараства и броят на лекарите, които са се съгласили взаимоотношенията им с фирмите да бъдат публични.
Това съобщава „Медиапул“ като цитира второто годишно оповестяване на спонсорствата на фармацевтичната индустрия към медицинското съсловие.
Прякото подпомагане към лекари през миналата година е в размер на 16 млн. лева, а 8 млн. лева са отишли в медицински дружества, съсловни лекарски организации, болници, лаборатории, медицински университети и др.
Официалните форми на спонсорство, които подлежат на оповестяване, са поемане на разходите за регистрационни такси, път и престой на международни медицински конгреси, хонорари за изнасянето на лекции, за консултации, както и участието в клинични изпитвания.
Когато даден лекар откаже името и предоставената му сума да бъдат публикувани, компанията отчита само общият размер на изплатените към медиците суми.
Анализът на данните показва, че фармацевтичната индустрия спонсорира голям брой лекари у нас, повечето с малки суми за участие в конгреси и регистрации и хонорари, вариращи между няколокостотин до 3000-4000 лева в масовия случай. Максимумът, който са получили единици лекари, е около 20 000 лева.
Запазва се и тенденцията фармацевтичните фирми да спонсорират с по-големи суми медицинските дружества в отделните специалности, като предметът на дейност на организациите съвпада с портфолиото с продукти на компаниите. В последствие дружествата ги разпределят между своите членове или за различни дейности като семинари, академии и прочие, но без да дават публичен отчет.
Основната част от средствата са за спонсорства за медици в областта на белодробните болести, кардиологията и неврологията
Значителен финансов ресурс е насочен и в дружествата от специалностите кардиология, неврология и ревматология, където в последните години излизат нови и скъпи терапии, включително и биологични.
Най-ухажвано се оказва Българското дружество по белодробни болести (БДББ). Според „Медиапул“ причината за това може да се търси в навлизането на пазара на нови медикаменти за астма и ХОББ.
През миналата година БДББ е получило 130 000 лева от “ГлаксоСмитКлайн“, 94 163 лева от “Астра Зенека“, 70 000 от “Бьоринген Ингелхайм“, 55 000 от “Киези“, 37 000 лева от “Рош“ и 22 500 лева от “Новартис“.
Няколкото дружества в областта на кардиологията също се радват на щедро финансиране от индустрията. Компанията “Мерк“, която има широко портфолио от продукти в областта на кардиологията, е спонсорирала със 78 591 лева Дружеството на кардиолозите в България, 54 000 лева е дала на “Фондация Академия Кардиология“, а с 31 200 лева е подпомогнала Българската сърдечно-съдова асоциация.
Дружеството на кардиолозите е получило още 58 111 лева от „Санофи“, 56 789 лева от “Астра Зенека“, 43 669 лева от “Новартис“ и 38 000 лева от “Байер“.
Дружеството по “Неврология“, което също е галеник на фармацевтичната индустрия, е финансирано със 105 515 лева от “Пфайзер“, със 156 955 лева от “Санофи“ и с 30 000 лева от “Байер“.
С високи суми индустрията спонсорира и дружествата в областта на ревматологията, където в последните години навлизат новите биологични терапии. Компанията “Абви“ е подпомогнала с 53 691 лева Българската асоциация за мускуло-скелетен ултразвук и с 25 328 лева Дружеството по ревматология. Дружеството по ревматология е получило и 42 758 лева от “Рош“, 17 000 лева от “Глаксо“.
Съсловните лекарски организации също са спонсорирани от фармацевтичните фирми. През миналата година най-крупни суми е получило Сдружението на общопрактикуващите лекари – 196 920 лева от “Глаксо“, 39 000 лева от “Санофи“, 27 800 лева от “Астра Зенека“.
Българският лекарски съюз (БЛС) пък е получил 10 200 лева от “Санофи“, 12 000 лева от “Новартис“ и 25 000 лева от “Глаксо“.
Подпомагани от компаниите са още лаборатории, болници, медицински университети. И тази година медицинската лаборатория “Цибалаб“ е щедро финансирана от компанията “Рош“ с 241 000 лева, като причината вероятно е във финансирането на безплатни за пациентите изследвания от компанията.
Компаниите са инвестирали и 150 млн. лева в изследвания
Отделно компаниите са инвестирали в клинични изпитвания, медицински научни изследвания, неинтервенционални проучвания близо 150 млн. лв. през 2016 година, като близо 40 млн. от тях са предоставени от местните структури на компаниите.
До 2018 г. се очаква инвестициите в клинични изпитвания у нас да достигнат 190 млн. лв. По последни данни годишно в България стартират около 190 нови проучвания, а всеки месец в програма за клинични изпитвания влизат около 1000 души. Инвестициите в клинични изпитвания оказват изключително позитивно влияние върху бюджета за здравеопазване. По-голямата част от тези средства се изразходват за медикаменти за пациентите, за лечението на които иначе би трябвало да плаща НЗОК.
Друга част се използват за закупуване на апаратура за центровете за клинични проучвания, както и за осигуряването на цялостната медицинска грижа за включените в изпитванията хора.
