Тежките присъди, които получиха четирима от подсъдимите за убийството на сина ми Стоян Стоянов по никакъв начин не могат да излекуват болката ми. Това каза единствено пред Фрог нюз майката на жертвата Милка Господинова минути, след като чу присъдите. Ето какво още сподели почернената жена:
- Г-жо Господинова, изненадаха ли ви тежките присъди на обвинените за убийството на сина ви?
- Не, ни най-малко. Защото знам какви доказателства са събрани от полицията в хода на разследването. Не мога да разбера как за убийство по особено мъчителен начин не беше дадена поне една доживотна присъда? Другото, което ме озадачи е как един от подсъдимите- Галин Костов успя пак да се измъкне чист и да го оправдаят напълно.
- Не допускате ли, че може да няма вина?
- Не, защото е участвал в тежкото престъпление. Има много доказателства в тази посока. Но той винаги се измъква.
- Как си го обяснявате?
- Само по един единствен начин. Има защита от най-високо място. Надявам се, че следващата съдебна инстанция ще се съобрази с фактите и ще отсъди справедливо, включително и за Галин Костов.
- Не се ли чувствате поне малко удовлетворена? Все по-рядко се стига до ефективни присъди на днешно време.
- Как да съм доволна, след като знам през какъв ад преминахме, докато се стигне до края на първа съдебна инстанция. Тепърва има още много път да извървим. Имам усещането, че съдебните дебри са безкрайни, нищо, че материалите по делото са от ясни, по-ясни. От началото на тази година бях се отчаяла. Не вярвах, че ще се стигне до днешния ден. Мислех, че всичко е загубено. Започна се едно безконечно отлагане. Ходене по мъките ви казвам. Първа съдебна инстанция вече не е нищо.
- Защо сте толкова песимистична?
- Защото битката тепърва предстои. Ще видим нагоре кой как ще се опита да се измъкне. Докато не чуя решението на ВКС, няма да вярвам на никого и на нищо. Да минеш пред подобно изпитание е истински ад. Много често дори не ти се иска да си жив. Само, който не го е изпитал, не знае за какво става дума.
- Можете ли да го опишете?
- Първо трябва да погребеш детето си с мисълта, че е зверски убито. След това да научиш кои са го направили. Следва среща очи в очи с убийците. И така много пъти. През това време усещаш как възмездието се измъква между всевъзможни съдебни хватки. Нищо не зависи от мен. Безсилна съм. В един момент се убеждаваш, че ще си отидеш от този свят, ей така, без да си получил грам справедливост. Години наред живея с това чувство.
- А хората казват, че времето лекува дори такива загуби?
- Не, не. Всичко, което правиш през деня, дори най-малките неща, те връщат назад към любимия човек, който са ти отнели. Всяка дума, която кажа, е свързана със сина ми.
- Как реагираха подсъдимите, когато чуха тежките присъди?
- Дори не трепнаха. Бяха толкова равнодушни, сякаш това не се отнася за тях. В залата не присъства нито един от адвокатите им . В началото сърцето ми се сви, защото си помислих, че и днес ще отложат делото. Нали идва ваканция. Всеки има право да почива. Разбирам ги съдиите, хора са. После пък се притесних, че съдията ще изчете същите присъди, като на предното дело. Но сега поне малко си върнах доверието в съдебната система. Полицаите свършиха всичко, което можеше да се направи по това дело. Твърдо ще обжалваме оправдателната присъда на Галин Костов. Тук не става въпрос за кражба или друго престъпление. А за жив човек, който вече го няма. Нали казват, че като има престъпление, трябва да има и наказание.
Интервю на Катя Илиева
