България днес свежда глава пред величието на Апостола на свободата. Днес отбелязваме 180 години от неговото рождение. Празникът ще бъде почетен по различен начин в страната.
Левски оставя на поколенията около 140-150 писма и прокламации, в които излага идеите си за равноправието на хората, за човешките права и свободи, идеята за демократичното управление, за общуване между народите и съвършеното равенство между тях, идеята за законността и равенството пред законите – идеи, особено актуални днес. „Дела трябват, а не думи“, „ Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“, „Ако печеля, печеля за цял народ-ако загубя, губя само мене си“, пише Дякона до различни свои съратници.
Кратка хронология на живота му:
6 юли 1837 година
Роден е в град Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Има двама братя – Христо и Петър, както и две сестри – Яна и Марийка.
1856-1857 година
Учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора
1858 година
Замонашва се под името Игнатий, ръкоположен е за йеродякон и става певец в църквата „Света Богородица” в Карлово.
1861 година
Посвещава се на борбата за свобода. За това съдим от едно негово писмо до А. Хинов, в което пише следното: „Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лето] да му служа до смърт и да работя по народната воля”.
Васил Левски - Времето е в нас
3 март 1862 година
Заминава за Белград и постъпва в Първата българска легия. Там се запознава с редица други революционери като Раковски, Христо Ивано – Големия, дядо Хаджи Димитър, Стефан Караджа и други. Възприема идеята за освобождение чрез навлизането на организирани чети, които да вдигнат народа на въстание. След разпадането на легията се присъединява към четата на дядо Ильо Войвода.
Февруари / март 1867 година
Пристига в Букурещ и е определен за знаменосец на четата на Панайот Хитов по предложение на Раковски.
1868 година
Постъпва във Втората българска легия в Белград. Скоро след организирането й, сръбското правителство започва да се отнася враждебно и тя е разтурена. Това е много важен момент за формирането на освобожденската идеология на Левски. Той осъзнава, че основната тежест на въстанието трябва да бъде изнесена във вътрешността на страната от българския народ и отхвърля четническата идея, както и помощта от чужди държави. Взима решение за създаване на комитетска мрежа във вътрешността на страната.
Август 1868 година
Запознава се с Христо Ботев. Двамата прекарват известно време в мелница край Букурещ и си оказват сериозно взаимно влияние. Ботев е впечатлен от личността на Апостола.
11 декември 1868 година
Заминава за Цариград откъдето започва своята първа обиколка на България през януари 1869 година. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Свързва се с доверени познати и проучва обществените настроения и готовността на народа за бунт.
24 февруари 1869 година
Завършва обиколката и се завръща в Букурещ
1 май 1869 година
Започва втора обиколка на България с изходен пункт Никопол. Този път се снабдява със сведения за вътрешни дейци, с пълномощно и прокламация, издадени от името на Привременното правителство в Балкана. Естествено, такова не съществува, но Левски правилно преценява, че по-лесно ще печели сърцата на хората, ако се представи от името на авторитетна организация. Поставя началото на ВРО – първият комитет е в Плевен.
26 август 1869 година
Завръща се в Букурещ. Той има ясна представа за обстановката в България и за възможността за успех на комитетската мрежа, затова трябва да убеди емигрантската революционна интелигенция в правотата на идеите си.
Края на 1869 година
Участва в създаването на БРЦК заедно с Любен Каравелов. Двамата революционери имат допирни точки в идеите си за народното дело, но преобладават различията и то в основните възгледи. За Каравелов участието на съседните балкански народи в бъдещата революция е абсолютно задължително, докато Левски смята, че това би спомогнало за бунта, но основната тежест трябва да падне върху българско население. Според Апостола, докато българите не са напълно готови за самостоятелно въстание, те не трябва да влизат в никакви съюзи със съседни народи и правителства
Май 1870 година
Завръща се в България и до края на 1871 година успява да създаде гъста мрежа от комитети с център Ловеч наречена ВРО. По този начин през 1870-1872 година в българските революционни среди съществуват не само две основни идеологии, но и два централни комитета – Каравеловият в Букурещ и този на Левски, който действа в България.
Август – септември 1871 година
Завършва „Нареда до работниците за освобождението на българския народ”, наричана за по-кратко „Наредата” – тя служи като устав и програма на ВРО. Разделена е на две части: в първата са изложени идеите за бъдещото въстание, което трябва е във вътрешността на страната и да обхване всички обществени прослойки на населението. Във втората част е описана структурата на организацията.
29 април – 5 май 1872 година
Левски участва в първото общо събрание на БРЦК ( заедно с ВРО) в Букурещ. Изработени са програма и устав на организацията. Левски прави компромиси в името на главната цел – Освобождението. Идеите му по основните стратегически въпроси за революцията са запазени. Определен е за „главен апостол на цяла България” и получава пълномощно писмо, което му дава право да действа от името на цялата организация.
1 юли 1872 година
Завръща се в България и започва подготовка за предстоящото въстание. Реорганизира комитетите и изгражда окръжни центрове през есента на 1872 година – голямоизворски, пазарджишки, старозагорски, сливенски, търновски и ловешки. Създава тайна полиция и тайна поща. Настъпват сътресения в организацията, а главен виновник е назначеният за помощник на Левски – Димитър Общи, който успява да настрои част от комитетите срещу Апостола.
22 септември 1872 година
Димитър Общи (помощникът на Левски) организира ограбването на пощата в Арабаконак, въпреки забраната на Дякона. Арестуван е и признава за предстоящото въстание. Разкрива комитети и дейците им, което принуждава Левски да се отправи към Букурещ, за да обсъди ситуацията с БРЦК. Каравелов желае незабавно вдигане на въстание, но Апостола смята, че народът и комитетите не са готови, а моментът не е подходящ, заради мобилизираната турска власт. Спазен е принципът на „висшегласие” и по-голяма част от комитетите подкрепят Левски.
25 декември 1872 година
Отбива се в Ловеч, за да прибере архива на комитета, в който цари хаос. Властта е на крак, а къщата на председателя поп Кръстьо е под постоянно наблюдение. Левски взима архива и го зашива в самара на коня на Никола Цветков.
26 декември 1872 година
Заловен е в Къкринското ханче. По-късно е отведен в Търново и София, където е изправен пред извънреден държавен съд. Осъден е на смърт. Срещу него свидетелстват редица от бившите му съратници – Димитър Общи, Дидьо Пеев, Атанас Хинов, Петко Милев и други.
6 февруари (18 нов стил)
Обесен е край София, където сега се издига неговият паметник. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб, но бележи началото на криза и сътресения в революционното движение.
