Засекретиха първото заседание на временната парламентарна комисия за золумите в НДК. Медиите пак останаха с пръст в уста. Изритаха ги като мръсни котета. Унизиха ги като недостойни да изслушат информация, обявена от самите депутати като „конфиденциална”.
Какво й е конфиденциалното на информацията, моля? С кого си е лягал изпълнителният директор Боршош ли? Защо му излезе прякорът НДКазанова ли? По силата на чия високопоставена протекция се е подвизавал като фаворит на коронована особа, ама с държавни средства и поощрения? Хайде, де! Подобна конфиденциалност предполага някакво будоарно съзаклятие, страх от замерване със секскомпромати из спалните на властта. За Бога, оставете тази помия на жълтокафявите парцали. Те ще я погълнат и избълват с удоволствие.
Депутатска секретност по финансовите неуредици в НДК моментално приравнява Народното събрание с бардак. Нима за такава излагация става дума? А не за изпаряването на поредните 20 милиона от джоба на данъкоплатците? Не за превръщането на заветното българско европредседателство в смокинов лист за банални далавери? Не за пресметливи свалки с елитни културтрегери, които се разплащат за привилегията да творят, с добре хонорувана любов към своя меценат? Парламентарна комисия за изразходването на милиони обществени пари при закрити врати – това е върховна наглост. Обаче Главният прокурор Цацаров нямал пръст в това решение. Така се оправда самият той на излизане от тайната депутатска сбирка.
Народните избраници пък се оправдаха за позорното си поведение с него. Парламентът нямал право да привиква обвинител №1 за информация по текущи дела. Ами с какъв акъл тогава го привикахте? За да си набавите алиби за цирка, който решихте да разиграете – уж в името на прозрачността, а всъщност, за да оставите скандала да се отмирише на тъмно. Или докато сами си запушим носовете от отвращение, както впрочем вече се случва с далеч по-вонящата грабителска афера КТБ. Че и шефът на ДАНС поканили да съдейства на поредната завера. Нали е тайна неговата служба, приляга й да се оправдава, че борави с класифицирана информация, каквито и пикантни детайли, годни за обща употреба да съдържа тя.
Разберете ме правилно. Не искам Боршош на всяка цена да бъде обвинен. Или да бъде употребен като бушон, за да бъдат предотвратени по-скандални факти от тези, които до сега разбрахме: от твърденията за широк политически чадър над чаровната му директорска му глава до разказите за финансовите му глезотии на държавна сметка в НДК. Искам най-сетне една от десетките парламентарни комисии, създавани през годините да разследват скандали и безобразия, да си свърши работата без цензура, без засекретени стенограми, без замазване. Самият Мирослав Боршош щял да бъде изслушан в понеделник от комисията. Този път е обещана публичност.
Мале, каква откритост, каква доблест! Със сигурност след днешната игра на жмичка в Народното събрание, той ще е добре подготвен за проявата си. Като виден театрален и кинопродуцент трябва да е наясно с ролята на суфльорите и на режисьорите в организацията на едно качествено зрелище с утешителен за публиката финал. И ще си го получим, все едно дали ще се прозеем от отегчение преди отново да заспим. Но най-отвратителното е, че днешното театро с игра на честност и почтеност нашите храненици в парламента ни го сервираха на връх юбилея на Васил Левски! Не стига, че вчера овъргаляха с казионното си празнословие най-личната вещ на Аростола – тефтерчето му, днес окончателно се подиграха със скромността му на светец. И с чистия му поглед – на пророк.
