Пък днес бившият конституционен съдия, бившият раздавач на седесарски шутове, бившият агент на 6-то на комунистическата Държавна сигурност, при все, че бивши агенти няма дори ако, като Марков, в момента се правят на депутати от ГЕРБ, та днес същият този гръмовен персонаж на прехода нарече шефа на правната комисия Данаил Кирилов българският Виктор Орбан.
Един вид, номинира го със светнали очи за бъдещ министър-председател, който би могъл да управлява с твърдата ръка на сегашния унгарски премиер. И защо дребничкият, но гигантски усърден в ударното законодателстване гербаджия бе издигнат до такива висоти от пламенния Агент Николай? Защото прокарал със скоростта на светлината и отстоял, като страж пред мавзолей, поправките в Закона за съдебната власт.
Те бяха приети днес на първо четене от любимите ни народни храненици. Поправките забраняват на магистратите и техните съсловни организации „чуждестранно” финансиране. Ама какво значи този термин „чуждестранно”, сякаш измъкнат от нафталина на комунизма, не се обяснява. При всички положения алюзиите са с някаква диверсия, подкопаваща независимостта на родните служители на Темида чрез така омразното на пеевските медии „грантаджийство”. Как точно се купува с български ресурси прокурорска и съдийска независимост, пеевските медии знаят перфектно. И не само те. Най-малкото защото темата за грабежа на КТБ не слиза от страниците им, макар и в контрастни интерпретации. Но не е там въпросът днес. Това, че магистрати, граждани, неправителствени организации скочиха срещу спешните промени не накриви шапката на мнозинството в Народното събрание.
Те останаха напълно равнодушни към предупрежденията, че се узаконява явна форма на тоталитарен контрол над магистратите, несъгласни с полит-прокурорските набези в съдебната власт. Патетиката на Георги Марков, който символично назначи Данаил Кирилов за премиерски наместник на десния унгарски популист Виктор Орбан в България, не развали рахата им. Редно е обаче да се попитаме „какво става в ГЕРБ”? Да не би монументалният премиерски авторитет на Бойко Борисов да се е пропукал дори сред най-гласовитите му идолопоклонници в партията? Как така някой друг, а не той е номиниран за премиер от силовия калибър на Виктор Орбан, който пуска покрай ушите си обвиненията на Европа, че е диктатор?
Да не би призивът на Баце законът да бъде променен на второ четене в полза на европейското финансиране за магистрати, да е сигнал за най-правоверните почитатели на т.нар. „цацаратура”, че преиграва с кокетството си към Брюксел? Че си позволява да либералничи за сметка на здравите сили, които виждат в прилагането на закона овчарска сопа за охрана на стадния ред в обществото. Интересно, дали честолюбивият Борисов ще преглътне обидата, че венцехваленията на един от най-верните му пажове Георги Марков са се пренасочили към политически безобидния на вид Данаил Кирилов.
Във всеки случай, той би трябвало да се вгледа в този знак. Това е знак за вътрешно предателство. Ако проевропейската фасада на Борисов е подложена на подмолно несъгласие в глупата на ГЕРБ, то скоро трябва да очакваме поредния пиперлив скандал около него. Или пък някой пикантен компромат ще удари новата външна министърка Екатерина Захариева. Тя също осъди недомислиците в орязването на външно финансиране за съсловните организации на магистратите. Лошата новина от този пореден конспиративно-политически сюжет е, че проевропейският избор на България е сложен на кантар. Още по-лошата е, че Европа си трае, а вътрешната съпротива се изчерпва с ехидни карикатури и фейсбук ярост. Поне засега.
BiT
