България е източник на почти 11% от фалшифицираните алкохолни продукти, заловени през 2016г. по външната граница на Европейския съюз при опит да бъдат внесени или изнесени от единния пазар. От България са потеглили и над 80% от спрените имитации на други напитки.
Това показва годишният доклад на Европейската комисия за борбата с производството и вноса на ментета, разпространен в четвъртък в Брюксел. Той е изработен на базата на информация, предоставена от митническите служби на 28-те страни членки, пише "Дневник".
Себестойността на заловеният менте алкохол е малко над 9.7 млн. евро (или около 8.5 млн. бутилки), а на "други напитки" е още по-ниска - близо 51 500 евро (89 000 единици). Делът на всяка от двете категории е около 1% от всички открити подправени продукти. Специално България отчита 436 случая на спрени ментета по границите, което е намаление с 12% спрямо 2015г. и с 50% като численост на спрените единици.
Спрямо предходната 2015г. е отчетено увеличение с около 50% на спрените фалшифицирани храни, алкохолни напитки, компютърно оборудване, играчки и чанти/портфейли. Като цяло са отчетени около 63 000 случая на разкрит опит за внос на общо 41.3 милиона ментета със стойност на вътрешния пазар от повече от 672 милиона евро.
Китай остава безспорно най-големият източник на подправени продукти - около 80% от всички заловени стоки. Ако се добави и управляваният от китайците Хонконг, делът наближава 89% както по обем, така и по стойност. В отделните категории Сингапур доминира (почти 89%) при алкохола, Иран - при дрехите, Хонконг/Китай - при мобилни телефони и аксесоари, CD/DVD и части за автомобили, Индия - при лекарствата, а значителни количества фалшиви цигари идват от Виетнам и Пакистан.
Цигарите са основната категория (24%) заловени ментета, следвани от играчки (17%) и храни (13%).
Общо 73% от всички случаи на заловени фалшификати са били в куриерските и пощенски пратки на онлайн търговия. Но когато става дума за обем на спрените стоки, основен е морският трафик, като се отчита увеличаване на залавянията по жп и автомобилни канали за пренос.
Значително увеличение - от 25.8% на 34.2% - има при продуктите, които представляват заплаха за здравето и живота, каквито са храни и напитки, козметика за тяло, лекарства, домакински електроуреди и детски играчки.
